Старозагорският куклен театър е сложил творческият си пръст на пулса на времето ни

Богдана Костуркова театрален критик, драматург в театър "София"

В Стара Загора се случва нещо, което е в известна степен уникално. Старозагорци са домакини на единствения куклен фестивал за възрастни "Пиеро", който се наложи като лаборатория за това много необходимо и трудно изкуство. В Старозагорския куклен театър се случват неща, които предстваляват интерес не само за публиката и региона, но и за страната. Усещането ми е за прекрасна актьорска трупа с много енергия, много бои. Не видях артисти, които да се препокриват като данни. Репертоарът дава възможност артистите да се реализират в различно амплоа и роли. Имаше представления за най-малките, за деца и възрастни. След постановката за възрастни "Няма да платим" мога да кажа, че Старозагорският куклен театър е сложил творческият си пръст на пулса на времето ни. Вълнуват се, поставят въпроси, които в момента поставя "улицата" и всичко това с доста сериозно художествено равнище, с много умение и много плам.

Според Богдана, това, към което театърът трябва да се стреми, е представленията да стъпват на оригинална куклена драматургия. В голяма част от тях имаше "дължини", опити да се разказват по няколко сюжетни линии", точно напипан адресът към аудиторията, към която е насочен спектакълът.

От това издание на фестивала "Пиеро" ще има обявен модул и за написване на оригинална куклена пиеса, която ще бъде отличена като във всеки конкурс, а в годината между двете издания на конкурса, в лабораторна работа, тя ще бъде поставена. Това ще позволи не само да се подпомогне българската куклена драматургия, която наистина е празна ниша, но и ще се потърси пътят към сцената за по-нови поколения. Това старозагорският театър може да направи, защото е в позициите едновременно на ментор и на творец.

Светла Бенева - театровед
От доста време познавам работата на театъра в Стара Загора. Това е най-живият, най-истреният, най-развълнуваният куклен театър в националното ни театрално пространство. Той има специфична особеност. Тук човек винаги е приятелски посрещнат, независимо от това какво мнение изразява. Има общност, която е готова да приеме и критика и благоразположение. Това са хора, които не търпят равнодушие.
Спектакълът "Няма да платим" е сътворен с тяхни усилия. Решително е напуснал приказния свят и вълшебството на приказките, така е приземил театъра, че спокойно можем да кажем, че подобен тип спектакли са като емблема на това, което чувстваме в живота в момента, и това, което ни изкарва на улицата, за да докажем, че не сме хората, които могат да бъдат докрай манипулирани. Това е спектакъл протест, изпълнен с много силни художествени средства, най-вече като актьорско майсторство и лична човешка позиция. Това е истински художествен вик срещу нашето безчовечно, циркаджийско, унизително време, в което живеем. Среда, в която сме поставени от политиците, които стоят над нас. Горда съм, че тези творци в малкия куклен театър да събрали кураж и енергия и са положили максимални усилия да извикат своето не, срещу това, което ни тресе всички - страх, мълчание, послушание и търпение.
Другите постановки - приказки по Шарл Перо - "Пепеляшка", "Красавицата и звяра" и т.н., следват една много добре установена традиция в този театър - да се опират на класическата приказка, като извличат от нея не само вълшебството, а в позицията зло и добро - повече добро. И да го превръщат в красиви образи. Имам предвид "Малката Русалка", "Малката самовила", които бяха адресирани към благородството, към усета към добротата, добросърдечието и за това, че ако положиш усилия в този свят - да се пребориш със злото - ти ще бъдеш един добър човек.
Мисля, че е време театърът да се ориентира за работа с нови млади драматурзи, които пишат за куклен театър. Затова идеята театърът да обяви конкурс за написване на драматургия е повече от добра и похвална. Има вече млади хора, пишещи за куклен театър, които могат да предлагат нови български текстове.

Този театър винаги се е спрявял с всички препятствия благодарение на добрия мениджмънт на ръководството в лицето на директора Дарин Петков и заместника му - Татяна Калчева. И благодарение на вътрешния сговор на цялата трупа - да работят здраво, никога да не хленчат и да не търсят причини за оправдания. Моите впечатления не са от маратона. Имам радостта през последните две години често да идвам на куклен театър в Стара Загора - фестивала "Пиеро", по време на "Златната липа"... Театърът е събрал хора, които имат общ ритъм и усет към работата. Той е жив, амбициозен, дишащ, търсещ - все неща, които не толкова често могат да се установят в театралния живот на страната. Фактът, че има 40 заглавия в афиша си, които веднага могат да се изиграят е един портфейл от ценност. Усеща се от начина, по който публиката гледа представленията. Трупата е колектив от хора, които могат да дишат и работят заедно.

Има спектакли, които са фундаментални, по други може да се спори, но като цяло, нивото е изключително. Вълшебникът от О3 е много високо професионален - амбиция, равнопоставеност на отделните компоненти, високи актьорски постижения, музика, кукли и пр. Това далеч не е лесна приказка със своите послания, която публиката от много малки деца, гледаха с нестихващо внимание. Това всичко говори за качество. Артистите пеят на живо, преминават в различни роли, обличат сложни костюми, непрекъснато преминават от състояние в състояние. Всичко това показва много сериозна професионална реализация.

Моите препоръки засягат по-скоро драматургичната страна на нещата. В този смисъл някои от представленията  могат да се прецизират - да станат по-ясни, по-прости, да се елиминират някои сюжетни линии, да се потърсят по-ярки обрати. Т.е. преди да започне работа по произведението, драматургията да се прецизира добре, историята "да се изчисти" преди да влезе в ръцете на режисьора, актьорите, сценографите и пр..