Публиката става арбитър в спора между Аз-а и Сянката

„Има ли Кукловод или ние сами дърпаме Конците си” - това е само един от въпросите, чийто отговор се чува от сцената на старозагорския държавен куклен театър.

Експериментален спектакъл, посветен на древната тема за борбата на човека с вътрешното му "Аз" и осъществен с прийомите на театъра на сенките, пантомимата и музикалната бурлеска, представи миналата седмица трупата на старозагорския Държавен Куклен Театър. Авансово може да се прогнозира, че в набиращото скорост направление „спектакъл за възрастни” постановката на Янчо Иванов „Другия” ще намери достойно място. Авторът /той е и режисьор и постановчик/ признава, че темата го държала дълго време „буден”, докато намери „ваксата” към актьорите, сцената и разбира се … публиката. Без претенции за изчерпателност могат да бъдат изброени въпросите, чийто отговор търсят героите на Иванов.
Сред тях са:

  •     Превръща ли те престорената усмивка в Двуличник?
  •     Има ли Сянката свой Кукловод или той всъщност дърпа Нашите конци?
  •     Можеш ли да избягаш в Себе си, а Навън да бъде твоят Двойник?
  •     Кое пространство е Истинското: реалното или въображаемото?
  •     И кои битки са по-жестоки: онези на полето с окопите и телените заграждения или другите, които водим със собствените си разбирания?

Списъкът може да бъде продължен или …подменен. В зависимост кой какво вижда от стола си в зрителната зала, когато загасне осветлението и отвъд сценичната рампа започне действието. Иванов признава, че до последния миг се колебаел дали езикът му ще бъде разбран. Отдъхнал си, когато чул първия зрителски смях. Смята че „Другия” ще се впише успешно в цялостните търсения на колегите му актьори. Като заедно с постановката на Ищван Наги „Аха-аха дел'арте” (излязла на сцена миналата есен) през този сезон ще гарантира не само препълнен салон, но и спорове за пътя, по който трябва да върви трупата от Града на липите. Близо 4 месеца са продължили репетициите, имало е момент, в който работата е била изцяло спряна, след като финансовата субсидия се изчерпила, но в крайна сметка е било взето колективно решение да се продължи, споделя директорът на театъра Дарин Петков. И споделя с известна горчивина, че в желанието си на всяка цена да оцелеят в условията на криза, все по-често представителите на този жанр у нас пренебрегват експеримента. Като залагат на познатото, ординерното, неопасното (в смисъла на неносещото парични загуби), което обаче ги обрича на обезличаване. С 4 килограма по-лек след последната репетиция слязал от сцената Делян Кьосев, играещ Сянката на основния герой, изпълняван от Калоян Георгиев, а на Елица Стоянова и Десислава Илчева се наложило освен актьорските си умения да впрегнат на пълен оборот и уменията си да …рисуват. Докато поелият музикалното оформление Пламен Петков преобръщал наопаки фонотеките в желанието да намери най-точните отговори на въпросите, зададени от Автора и заживелите своя си сценичен живот Герои.
Станиславски, Питър Брук, Брехт, Меерхолд? Трупалият до сега опит у нас и в Чехия възпитаник на НАТФИЗ, културолог, филмов режисьор и кукленик Янчо Иванов дава повече от пестелив отговор: „По нещичко и от четиримата. Но при всички случаи 2/3 от „Другият” са посветени на Хомо луденс- Играещият Човек. "Защото това сме ние – обречените да играем…".

Христо ХРИСТОВ