Бомбето - Анита Ангелова

           Какво изобщо е бомбето? Шапка на интелектуалец, на поредния циркаджия, или на новата европейска мода, която скоро ще отлети с бурния ветрец? Скъпи Читателю, истината е, че бомбето е всичко това. Под него се крие човекът с неговите разбирания за света, който търпи своите промени и скоро именно това бомбе ще бъде заменено от някоя друга шапка, да речем каскет. За съжаление нищо не е вечно и независимо дали имаш бомбе или каскет, накрая и двете ще се превърнат в чудно допълнение на полското плашило, a човекът ще си остане с гола глава.

           Войниците и полицията посрещат бомбето тържествено. С него се появяват и първите промени. Кокетни дами с огромни капели, хванали под ръка амбициозни кавалери с новите си бомбета. С тях идва и циркът, мястото на което те ще могат да показват изкуствените си обноски.

           Спектакълът на Катя Петрова със сигурност те кара да се замислиш над принадлежността си в обществото. Оказва се, че в моментите, когато всички имаме по едно бомбе се чувстваме някои и предпазени. След като преминава бурният вятър, който отнася великолепните шапки, човекът остава гол, уязвим, беззащитен. Сякаш губи принадлежността си и се отдалечава от всички останали. Ето, че се появява каскета. Отново посрещнат тържествено с червени ленти на шапките. Скоро и каскетът си заминава, а човекът остава да живее в един гологлав свят.

           Представлението е изпълнено с многобройни картини описващи трагичната участ на човека и бомбето. Под звуците на кабаретна музика множество шапки се показват на сцената, за да ни поздравят. Благодарение на тях под скучната сивота се показват цветните нюанси на синьото, червеното, жълтото, както и безгрижното веселие на цирка. Но ето че главите остават голи и всичко отново е сиво и страшно.

           Спектакълът съживява Радичковите реалност и образи, които живеят в сценичната суматоха, подигравателното маршируване и споровете за дали е по-добре да гледаш наляво или надясно. Въпреки всичко, която и страна да избереш, все някога ще ти се наложи да предпочетеш другата. Просто, ей така, напук на всички и всичко, което се случва. Само не забравяй, че тогава няма да има бомбе, което да мисли вместо теб.