Какво казват зрителите за нас

Стихотворение, вдъхновено от „Прегаряне“

Вдъхновено от много силната постановка "Прегаряне"

Светлин Иванов


Прегаряне
цял живот
препускаме
за да забавим
за да се забавим
някой ден
безжизнено
и грозно
и какво
като сме
свързани
свързани с устройства
да решават
вместо нас
какво е просто
просто би било
за тях
да си прекрасен
да споделяш
в нета гримове
покупки
и растения
сложното
завинаги
ще е за нас
ние сме
не много нужни
живородни
дневни бдения


Маргарита Тотева за спектакъла "Прегаряне" от Веселка Кунчева

Бях на втория ред. Там летят жаби, актьори и истини. Буквално. Прегарянето е в 3D, при това на бързи обороти. Пречистването - също.

През цялото време си повтарях, че това е само театър. Но не е. Това е хроника, изповед и предупреждение. "Прегаряне" е компас в лабиринт, в който изборът е фиктивен, а новото божество се казва Цел, то е жадно и иска жертвоприношения. Дори някой да прозре, че животът е за събудено живеене, това не е целесъобразно и прозрението бива изтрито, а човекът - елиминиран. Чрез прегаряне. Не е страшно нито илюстрирането на света ни, нито иронизирането му, нито аутопсията му. Страшно е пророческото "Теб те няма, теб те няма..."
Много милостиво и предвидливо спектакълът се играе за първи път през юли. Сега лятото приспива прегорелите ни страхове и размива пандемичното ни минало. "Ако миналото припадне в мозъка ти, изрежи го."(Тези думи звучат на празната сцена, преди да видим актьорите.)
Всички платихме и ще плащаме висока цена , а вноските й се наричат щамове. Но ако "Прегаряне" е спектакъл, вдъхновен от това, което ни се случи след март 2020, имало е не само прегаряне, но и катарзис.
Дори да нанесем на душите си спокойствие 50-ти фактор, "Прегаряне" ще ги изпепели. Но ще ги преведе през лабиринта, предупреждението и пророчеството до простите истини:"няма да умра, преди да срещна себе си със себе си, преди да сипя пясък в пазвата си, преди да прозра, че няма утре. И вместо да сложа очите си в джоба, ще посрещна с тях слънцето".
Актьорите играят "Прегаряне" в състояние на флоу. Само че не знам как се казва това на български. Но спектакълът трябва да се гледа. Пропускането му вреди на нашето здраве. Като прегаряне.

https://www.facebook.com/margo.b.toteva/posts/3529529987150725


Малка театрална компания за Фестивала "Пиеро" 2019


🔗 Нина Димитрова за Фестивала ПИЕРО 2019

Скъпи колеги и приятели от Държавен Куклен Театър - Стара Загора,

Искам да благодаря на всички вас за празника „Пиеро”, който ми дадохте възможност да споделя с вас и с дошлите от цяла България и от други краища на света творци на кукления театър. Вашият „Пиеро” е фестивал-събитие не само за малка България, но и за големия свят отвъд пределите на страната.  Да организираш фестивал със замах и със сърце,  е талант.  Възхищавам се и дълбоко се покланям пред вашия организаторски талант, къртовски труд, неизчерпаема енергия, безгранично гостоприемство и човешка сърдечност. Вие сътворихте радост за всички – и за участниците, и за гостите, и за зрителите на фестивала. Благодаря ви за топлото чувство, с което обгрижвахте нас, вашите гости. Благодаря ви за видяното, преживяното и за срещите с толкова различни творци и творби. Фестивалът „Пиеро” доказа, че е ревностен пазител на истинската фестивална традиция – творческото общуване. Той не е просто витрина, на която се показват артистичните търсения в областта на кукления театър за възрастни. Той е запазена марка за най-доброто в тези търсения, която вие наложихте не само у нас, но и по света. На многое лето на марката „Пиеро” и успешен нов театрален сезон на Държавен Куклен Театър – Стара Загора! Желая ви здраве и висок творчески дух и ви благодаря за удоволствието и честта да бъда заедно с вас на вашия чудесен фестивал!

Прегръдки на целия екип на театъра и на фестивала и специално на мотора от три конски сили – Дарин Петков, Таня Калчева и Мариела Кралева.

Нина Димитрова

Театър „Кредо”  


Изкуството на модерните възприятия - Ани Турлакова

Сградата на операта в Стара Загора, географски и исторически, е място за срещи между миналото и настоящето. Панорамната гледка от сградата разкрива разкопките на древната Августа Траяна, а това което се случва на сцената и между стените, за добро или лощо, представя изкуството такова, каквото е днес. В първия ден от Единайсетия международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ се добави още едно измерение – това на бъдещето.

Интерактивната архитектурна инсталация „Конгломерат“ е разположена във фоайето на операта до 29-ти септември. Можете да бъдете първите в България, които да потънат в добавената и виртуална реалност на над 60 български спектакъла, селектирани и сканирани специално за проекта. Куратори са Огняна Серафимова, Хана Шварц и Петър Митев, инициативата е на СБХ. През екрана на телефон или чрез VR очилата пътувате не само в сценичната реалност на представленията, но получавате достъп до различни гледни точки, недостъпни за зрителното ви поле от залата, виждате част от рисунките на сценографите от работните проекти – това е изкуство от близо, от много близо. А ако сте били наскоро в салоните на операта или на кукления театър в Стара Загора ще добавите още малко „реалност“ към вече преживяното на седалката в салона. Добавена реалност демонстрира и изложбата „Дигитално мастило“, разположена точно до Конгломерата. За да я възприемете имате нужда от смартфон със заредена батерия, специално приложение, което се сваля за минутка и... това е. За останалото са се погрижили Боряна Дончева, Иван Матеев, Зоран Мише и Златка Узунова – авторите на шестте графики, към които да насочите екрана и да наблюдавате трансформацията. „Лаборатория Виртуална и разширена реалност – София Тех Парк“ с ръководител проф. Стоян Малешков – благодарим! Ние се забавлявахме страхотно, а децата ни констатираха: „Мноо яко.“ Да, яко е.

Във фоайето на операта до 29-ти септември можете да видите и картините на Силва Бъчварова. Сценограф на над 120 театрални постановки, илюстратор и преподавател по живопис и сценография за куклен театър. За изложбата директорът на Градската художествена галерия в Стара Загора Марин Добрев казва, че със своите метафори, символи и образи, ни кара да полетим между небето и земята. Защо се вписва в добавените и виртуални реалности ли? Защото някои перспективи в изкуството, а и в живота, нямат нужда от посредничеството на екрана.

Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота, е казал Оскар Уайлд в един не-технологичен век. А вие как сте готови да отразите изкуството? 

Ани Турлакова


Велизара Цонева за премиерния спектакъл "Последният човек" по романа на Джордж Оруел


Габриела Хаджикостова за Фестивала "Пиеро" 2019


🔗 "Последният човек" по романа на Джордж Оруел - преживяно и споделено от Иван Здравков


🔗 спектакълът на сезона


🔗 Нели Ангелова за "Последният човек"


"Другият" в Държавен куклен театър - Стара Загора

Тази вечер гледах „Другият” и това е едно от най-красивите представления, на които съм била от много месеци насам. Постановката е на Янчо Иванов; музикалното оформление на Пламен Петков, сценографията – на Елица Стоянова и Десислава Илчева. В спектакъла играят актьорите Елица Стоянова, Десислава Илчева, Делян Кьосев, Калоян Георгиев и Станислав Матев.

Гледах и слушах и бях вътре в представлението, а в същото време си мислех: колко е хубава тази музика. И колко е трогателен този недодялан човек със скалъпеното си сако. И не мога да повярвам – толкова елегантно и изящно представление в Стара Загора. И искам да прегърна тези актьори, всеки от тях. И страшно много се гордея, че познавам Янчо, да, когато го видя на съседната маса, се поздравяваме, а той е измислил това страхотно… страхотно всичко! И непременно ще го гледам пак, и всеки път, когато го играят. То не може да се разкаже. Показан е денят на един обикновен човек, но този ден се разпуква като нар и в него са всичките малки зрънца на историите, които се случват в него и около него. Мислех си също за себе си, за мечтите, които ме изграждат, и за илюзиите, които ме изяждат. И много се смях, защото на много места беше остроумно и неочаквано и смешно; но по-често се смеех от радост, че те знаят как се чувствам и го показват толкова фино и забавно, и не се страхуват да говорят за онези тежки неща, които ме измъчват. Те не говорят всъщност, в спектакъла има светлини и сенки, и хора, които изглеждат като анимационни рисунки, наистина! ... и музика; но не се говори с думи, освен в самото начало. Накрая се разревах, естествено, макар че се бях гримирала, понеже ми се искаше да съм хубава ... естествено. Е, много бях хубава, и излязох с прекрасно чувство, с крилца на гърба, и с тананикане. Непременно отидете да гледате „Другият” в Кукления театър. Ако не сте от Стара Загора – пак отидете и го гледайте. Сигурна съм, че заслужавате това удоволствие.

Страхотно е!

от Мария