Какво казват зрителите за нас

🔗 Маргарита Тотева за спектакъла "Страх" от Веселка Кунчева и Ина Божидарова

Светът е война и не искам да слагам цвете на каската като Йовковия Люцкан, но много ми се говори за театър след вчерашния “Страх“ на Куклен театър Стара Загора / State Puppet Theatre Stara Zagora.
Създаден преди 6 години, понесен върху крилете на Икари, побрал в минути проекциите на страха през всичките етапи на живота и времената след него, „Страх“ оголва страховете, дава им имена, реплики и тела – на момче, мъж и ...мъртвец.
В спектакъла има политика, психология, история...Всички те събират греховете на страха в безкрайна хронология – от детството и всички стъпала след него до края (и след него). Всеки етап е придружен от съответния страх, така както малкото дете от песничката е изпратено от калинка през целия път до вкъщи. („Рано днес на лов със тати ходихме в гората, а калинка ни изпрати с мама до вратата.“)
Никъде преди това не съм виждала да се играят едновременно три проекции – начало, среда и край на човешки живот – на една сцена, в един момент, пред един зрителски поглед, повторен в цялата зала, в един ритъм и с еднаква сила.
Реалният живот е пощаден от това – може да излизаме от един страх и да попадаме в следващия, но не можем да влезем два пъти в един и същ страх, защото сме други и другаде по пътя си. Затова сме предпазени от едновременното изживяване на всички страхове.
Главният хроникьор на страха, който помни всички пъти, в които е умирал, не е успял да стигне до претръпване, да направи гласа и движенията си натежали от страх, тромави, отегчени, преминали от другата страна на живота. И на страха. Искаше ми се да бъде такъв. Може би така трябва. А може би това е единствената форма на надежда, която ни е подарена от режисьора.
За страховете като Голгота на Душата няма да говоря. Ословестяването е допълнителен пирон. Стига ми, че Душата оцелява или възкръсва, не знам.
Какъв е краят на „Страх“? Добре че бях на театър с квалифициран преводач на този край. Нямаше да го разбера иначе. Просто защото няма такъв. Финалът е прикрепен към органичната тъкан на спектакъла, за да изведе зрителя от състояние на вцепенение – естествената атмосфера на страха. Изкуствен танц с изкуствени усмивки-гримаси на актьорите, имитация на весели звуци, които да ни върнат към задължителната илюзия за театър и да се сетим от колективния поклон на сцената, че е време за аплодисменти.
Искрени! На бис! Възкръснали от страховете ни и пречистени от тях! Залата не аплодираше страха, а сценична игра, прецизна като скалпел, който ампутира страха.
Поне за малко.
***
„Люцкан поглежда към земята и от хризантемата не вижда ни следа, поглежда и подир войника. Очите му се премрежват от сълзи.
- Какво има? - пита Караколев, който току-що пристига.
- Цветето ми стъпка. Нищо не му правят хората, а той... Стъпка го, на! - И Люцкан се разплаква, както плачеше някога, когато му удряха бомбето в земята и дърпаха полите на редингота му. Друг да беше на мястото на Караколева, би се смял с глас. Но ловецът познаваше добре Люцкана, при това беше изгладнял и страшно озлобен.
- Кажи ми го кой е! Кажи ми го само кой е! - викаше той. „
Днес Светът е война.
И страх.

https://www.facebook.com/margo.b.toteva/posts/4202784969825220


🔗 Стихотворение, вдъхновено от „Прегаряне“

Вдъхновено от много силната постановка "Прегаряне"

Светлин Иванов


Прегаряне
цял живот
препускаме
за да забавим
за да се забавим
някой ден
безжизнено
и грозно
и какво
като сме
свързани
свързани с устройства
да решават
вместо нас
какво е просто
просто би било
за тях
да си прекрасен
да споделяш
в нета гримове
покупки
и растения
сложното
завинаги
ще е за нас
ние сме
не много нужни
живородни
дневни бдения


🔗 Маргарита Тотева за спектакъла "Прегаряне" от Веселка Кунчева

Бях на втория ред. Там летят жаби, актьори и истини. Буквално. Прегарянето е в 3D, при това на бързи обороти. Пречистването - също.

През цялото време си повтарях, че това е само театър. Но не е. Това е хроника, изповед и предупреждение. "Прегаряне" е компас в лабиринт, в който изборът е фиктивен, а новото божество се казва Цел, то е жадно и иска жертвоприношения. Дори някой да прозре, че животът е за събудено живеене, това не е целесъобразно и прозрението бива изтрито, а човекът - елиминиран. Чрез прегаряне. Не е страшно нито илюстрирането на света ни, нито иронизирането му, нито аутопсията му. Страшно е пророческото "Теб те няма, теб те няма..."
Много милостиво и предвидливо спектакълът се играе за първи път през юли. Сега лятото приспива прегорелите ни страхове и размива пандемичното ни минало. "Ако миналото припадне в мозъка ти, изрежи го."(Тези думи звучат на празната сцена, преди да видим актьорите.)
Всички платихме и ще плащаме висока цена , а вноските й се наричат щамове. Но ако "Прегаряне" е спектакъл, вдъхновен от това, което ни се случи след март 2020, имало е не само прегаряне, но и катарзис.
Дори да нанесем на душите си спокойствие 50-ти фактор, "Прегаряне" ще ги изпепели. Но ще ги преведе през лабиринта, предупреждението и пророчеството до простите истини:"няма да умра, преди да срещна себе си със себе си, преди да сипя пясък в пазвата си, преди да прозра, че няма утре. И вместо да сложа очите си в джоба, ще посрещна с тях слънцето".
Актьорите играят "Прегаряне" в състояние на флоу. Само че не знам как се казва това на български. Но спектакълът трябва да се гледа. Пропускането му вреди на нашето здраве. Като прегаряне.

https://www.facebook.com/margo.b.toteva/posts/3529529987150725


Малка театрална компания за Фестивала "Пиеро" 2019


🔗 Нина Димитрова за Фестивала ПИЕРО 2019

Скъпи колеги и приятели от Държавен Куклен Театър - Стара Загора,

Искам да благодаря на всички вас за празника „Пиеро”, който ми дадохте възможност да споделя с вас и с дошлите от цяла България и от други краища на света творци на кукления театър. Вашият „Пиеро” е фестивал-събитие не само за малка България, но и за големия свят отвъд пределите на страната.  Да организираш фестивал със замах и със сърце,  е талант.  Възхищавам се и дълбоко се покланям пред вашия организаторски талант, къртовски труд, неизчерпаема енергия, безгранично гостоприемство и човешка сърдечност. Вие сътворихте радост за всички – и за участниците, и за гостите, и за зрителите на фестивала. Благодаря ви за топлото чувство, с което обгрижвахте нас, вашите гости. Благодаря ви за видяното, преживяното и за срещите с толкова различни творци и творби. Фестивалът „Пиеро” доказа, че е ревностен пазител на истинската фестивална традиция – творческото общуване. Той не е просто витрина, на която се показват артистичните търсения в областта на кукления театър за възрастни. Той е запазена марка за най-доброто в тези търсения, която вие наложихте не само у нас, но и по света. На многое лето на марката „Пиеро” и успешен нов театрален сезон на Държавен Куклен Театър – Стара Загора! Желая ви здраве и висок творчески дух и ви благодаря за удоволствието и честта да бъда заедно с вас на вашия чудесен фестивал!

Прегръдки на целия екип на театъра и на фестивала и специално на мотора от три конски сили – Дарин Петков, Таня Калчева и Мариела Кралева.

Нина Димитрова

Театър „Кредо”  


Изкуството на модерните възприятия - Ани Турлакова

Сградата на операта в Стара Загора, географски и исторически, е място за срещи между миналото и настоящето. Панорамната гледка от сградата разкрива разкопките на древната Августа Траяна, а това което се случва на сцената и между стените, за добро или лощо, представя изкуството такова, каквото е днес. В първия ден от Единайсетия международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ се добави още едно измерение – това на бъдещето.

Интерактивната архитектурна инсталация „Конгломерат“ е разположена във фоайето на операта до 29-ти септември. Можете да бъдете първите в България, които да потънат в добавената и виртуална реалност на над 60 български спектакъла, селектирани и сканирани специално за проекта. Куратори са Огняна Серафимова, Хана Шварц и Петър Митев, инициативата е на СБХ. През екрана на телефон или чрез VR очилата пътувате не само в сценичната реалност на представленията, но получавате достъп до различни гледни точки, недостъпни за зрителното ви поле от залата, виждате част от рисунките на сценографите от работните проекти – това е изкуство от близо, от много близо. А ако сте били наскоро в салоните на операта или на кукления театър в Стара Загора ще добавите още малко „реалност“ към вече преживяното на седалката в салона. Добавена реалност демонстрира и изложбата „Дигитално мастило“, разположена точно до Конгломерата. За да я възприемете имате нужда от смартфон със заредена батерия, специално приложение, което се сваля за минутка и... това е. За останалото са се погрижили Боряна Дончева, Иван Матеев, Зоран Мише и Златка Узунова – авторите на шестте графики, към които да насочите екрана и да наблюдавате трансформацията. „Лаборатория Виртуална и разширена реалност – София Тех Парк“ с ръководител проф. Стоян Малешков – благодарим! Ние се забавлявахме страхотно, а децата ни констатираха: „Мноо яко.“ Да, яко е.

Във фоайето на операта до 29-ти септември можете да видите и картините на Силва Бъчварова. Сценограф на над 120 театрални постановки, илюстратор и преподавател по живопис и сценография за куклен театър. За изложбата директорът на Градската художествена галерия в Стара Загора Марин Добрев казва, че със своите метафори, символи и образи, ни кара да полетим между небето и земята. Защо се вписва в добавените и виртуални реалности ли? Защото някои перспективи в изкуството, а и в живота, нямат нужда от посредничеството на екрана.

Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота, е казал Оскар Уайлд в един не-технологичен век. А вие как сте готови да отразите изкуството? 

Ани Турлакова


Велизара Цонева за премиерния спектакъл "Последният човек" по романа на Джордж Оруел


Габриела Хаджикостова за Фестивала "Пиеро" 2019


🔗 "Последният човек" по романа на Джордж Оруел - преживяно и споделено от Иван Здравков


🔗 спектакълът на сезона


🔗 Нели Ангелова за "Последният човек"


"Другият" в Държавен куклен театър - Стара Загора

Тази вечер гледах „Другият” и това е едно от най-красивите представления, на които съм била от много месеци насам. Постановката е на Янчо Иванов; музикалното оформление на Пламен Петков, сценографията – на Елица Стоянова и Десислава Илчева. В спектакъла играят актьорите Елица Стоянова, Десислава Илчева, Делян Кьосев, Калоян Георгиев и Станислав Матев.

Гледах и слушах и бях вътре в представлението, а в същото време си мислех: колко е хубава тази музика. И колко е трогателен този недодялан човек със скалъпеното си сако. И не мога да повярвам – толкова елегантно и изящно представление в Стара Загора. И искам да прегърна тези актьори, всеки от тях. И страшно много се гордея, че познавам Янчо, да, когато го видя на съседната маса, се поздравяваме, а той е измислил това страхотно… страхотно всичко! И непременно ще го гледам пак, и всеки път, когато го играят. То не може да се разкаже. Показан е денят на един обикновен човек, но този ден се разпуква като нар и в него са всичките малки зрънца на историите, които се случват в него и около него. Мислех си също за себе си, за мечтите, които ме изграждат, и за илюзиите, които ме изяждат. И много се смях, защото на много места беше остроумно и неочаквано и смешно; но по-често се смеех от радост, че те знаят как се чувствам и го показват толкова фино и забавно, и не се страхуват да говорят за онези тежки неща, които ме измъчват. Те не говорят всъщност, в спектакъла има светлини и сенки, и хора, които изглеждат като анимационни рисунки, наистина! ... и музика; но не се говори с думи, освен в самото начало. Накрая се разревах, естествено, макар че се бях гримирала, понеже ми се искаше да съм хубава ... естествено. Е, много бях хубава, и излязох с прекрасно чувство, с крилца на гърба, и с тананикане. Непременно отидете да гледате „Другият” в Кукления театър. Ако не сте от Стара Загора – пак отидете и го гледайте. Сигурна съм, че заслужавате това удоволствие.

Страхотно е!

от Мария