Какво казват медиите за нас

🔗 НОВИНАТА.БГ ЗА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА В БТА ЗА ПИЕРО 2019

Единайсетото издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, който ще се проведе от 24 до 29 септември в Стара Загора, ще превърне града в столица на изкуството...прочети повече


🔗 DOLAP.BG за Международния куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро" 2019

В столица на куклено-театралното изкуство се превръща Стара Загора прочети повече


🔗 Телевизия Загора за предстоящата премиера на "Последният човек" по романа на Джордж Оруел " 1984"

Последният човек - ще оцелеем ли несвободни?

Интервю на Велизара Цонева с режисьорката Веселка Кунчева и сценографа Мариета Голомехова

виж повече...

 

 


🔗 БНР Хоризонт Интервю на Лора Търколева и Лъчезар Вълев с Веселка Кунчева и Милица Гладнишка в предаването ''Изотопия''

Спектакълът "Последният човек" ни пита живеем ли в света на Големия брат

Прочети повече...


🔗 БНР за "Пиеро" 2019

 Куклени артисти от 7 държави пристигат за участие в "Пиеро" 2019

Прочети повече ...


🔗 Вестник "Сега" за предстоящото издание на "ПИЕРО" 2019

"ПИЕРО" е своеобразна витрина на едни от най-новите постижения в жанра

Прочети повече...


🔗 "Последният човек" по Оруел буди спящите пред телевизора на Големия брат

Ще успее ли властовата машина на Големия брат да премаже и последния човек, дръзнал да се опълчи срещу абсолютното му господство?...

Прочети повече...


🔗 „Последният човек“ – „Не позволявайте това да се случи! Това зависи само от вас!“

Отдавна знаем, че ядрото на Съпротивата срещу обезличаването и еднаквомислието, срещу посредствеността и диктатурата /под каквото и форма да се прикриват/ има явки в Куклен театър-Стара Загора. Затова толкова много хора от близо и далеч се стичат тук на всяка премиера. И всеки път, когато се играе пиеса за възрастни, салонът е пълен.
Прочети повече...


🔗 Представят „Последният човек“ по Джордж Оруел в Стара Загора

За предстоящата премиера на "Последният човек" по романа "1984" на Дж.Оруел.
Прочети повече...


🔗 За наградите ИКАР - интервю в. "Бизнес Поща"


🔗 Отзиви за спектакъла "Страх"


🔗 Отзиви за "Стая 304"


🔗 Интервю с проф. Лунгов за "Стая 304"


🔗 "Фолклорна магия" завладя Кукления театър

За новата премиера на "Фолклорна магия" на Старозагорския куклен театър няма подобаващи думи, за да се опише всичко, което се случва на сцената и омагьосва публиката. Само може да се преживее възторгът от толкова много българска хубост, от отколешни песни и танци, от добра енергия и радост на очите и появилата се плаха надежда, че България я има и ще пребъде.


🔗 Кукленци оживиха детски сънища

Актьори извадиха вещи от бабината ракла, за да ги превърнат в герои - слънце от метли; танцуващи кукли от домашно тъкана пътека; излюпване на щъркелче в гнездото от продънено сито за брашно; бой между петлета с глави от кратунки...Това са само част от елементите, с които е сглобен пъзелът на постановката "Фолклорна магия", която предколедно се играе от сцената на Държавния куклен театър в Стара Загора.


🔗 Висок професионализъм и иновации на осмото издание на “ПИЕРО”

"Уникален форум, който вече чрез думите “Пиеро” и “Стара Загора” се разпознава в Европа и по света", нарече фестивала за куклено-театрално изкуство за възрастна публика директорът на Кукления театър в Стара Загора - Дарин Петков. На осмото издание на престижната среща на кукларите ще се представят общо 16 трупи, селектирани измежду 78 театъра от целия свят. По време на фестивала, който се открива на 24 септември и ще продължи до 29 септември, ще може да се гледа висококачествена продукция, реализирана от изявени творци от САЩ, Испания, Италия, Словакия, Словения, Франция, Сърбия, Португалия и България.


🔗 Птица кукла кацна в Стара Загора

В края на юли Старозагорският куклен театър отново доказа, че е сред отличниците на съсловието - завърши успешния си творчески сезон с премиера. „Птица" се казва най-новата постановка, с която трупата продължава многогодишната традиция да разбива наложеното мнение, че кукленият театър е само за деца.

В афиша си ДКТ - Стара Загора има сериозен репертоар за възрастни и установен ден за среща с тях - четвъртък. От 28 юли прибави и нова, нестандартна за нашите условия постановка, която бих определила като пластичен и същевременно сюжетен спектакъл, който работи със сценичните предмети. Идеята и режисурата са дело на Надежда Алексеева, гост постановчик от Санкт Петербург и дама със завидна биография в областта на пластичния театър. За сценографията, костюмите и мултимедията е поканен Олег Семьонов.

Двамата имат доста съвместни проекти. Третият член на постановъчния екип е българинът Ивайло Марков, който е художник на осветлението. Добър ход - именно неговата работа превръща светлините в девето действащо лице, което прави още по-впечатляваща сценичната изява, не само на опитните актьори Ваня Камянска, Таня Георгиева, Калоян Георгиев, Кирил Антонов и Янчо Иванов, а и на дебютантите Деница Янакиева, Алекс Анмахян, Любен Чанев.

Със сгъстена енергия и прецизно всеотдайно присъствие, актьорската трупа разказва без думи за потребността от Вдъхновение. Това е история за човек, който по свой път стига до идеята, че всеки има своя птица, която е неговият път към духовното, към бягството от смазващата грубост и повторяемост на делника. Откриеш ли нейния глас, ще бъдеш щастлив.
Забележителният ансамбъл вдъхва живот на пестеливия декор. С помощта на осем клетки актьорите изграждат многообразен и пъстър живот на своите герои. Игра на живо и дискретна, но въздействаща мултимедия, насищат сценичното пространство с творческа енергия, която прескача в залата и повежда хората в театралната игра.

Единствените думи в тази стремително развиващата се постановка произнася актьорът Янчо Иванов. Това е стихотворението на Жак Превер „Да нарисуваш птица" - поанта, която останалите актьори превръщат в художествено ехо...

Следващото изпитание пред трупата е провеждането на престижния Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро" през септември. И надявам се, новият сезон, който ще привлича към залата малки и големи.

БОГДАНА КОСТУРКОВА


Старозагорският куклен театър е сложил творческия си пръст на пулса на времето ни

Богдана Костуркова театрален критик, драматург в театър "София"

В Стара Загора се случва нещо, което е в известна степен уникално. Старозагорци са домакини на единствения куклен фестивал за възрастни "Пиеро", който се наложи като лаборатория за това много необходимо и трудно изкуство. В Старозагорския куклен театър се случват неща, които предстваляват интерес не само за публиката и региона, но и за страната. Усещането ми е за прекрасна актьорска трупа с много енергия, много бои. Не видях артисти, които да се препокриват като данни. Репертоарът дава възможност артистите да се реализират в различно амплоа и роли. Имаше представления за най-малките, за деца и възрастни. След постановката за възрастни "Няма да платим" мога да кажа, че Старозагорският куклен театър е сложил творческият си пръст на пулса на времето ни. Вълнуват се, поставят въпроси, които в момента поставя "улицата" и всичко това с доста сериозно художествено равнище, с много умение и много плам.

Според Богдана, това, към което театърът трябва да се стреми, е представленията да стъпват на оригинална куклена драматургия. В голяма част от тях имаше "дължини", опити да се разказват по няколко сюжетни линии", точно напипан адресът към аудиторията, към която е насочен спектакълът.

От това издание на фестивала "Пиеро" ще има обявен модул и за написване на оригинална куклена пиеса, която ще бъде отличена като във всеки конкурс, а в годината между двете издания на конкурса, в лабораторна работа, тя ще бъде поставена. Това ще позволи не само да се подпомогне българската куклена драматургия, която наистина е празна ниша, но и ще се потърси пътят към сцената за по-нови поколения. Това старозагорският театър може да направи, защото е в позициите едновременно на ментор и на творец.

 

Светла Бенева - театровед

От доста време познавам работата на театъра в Стара Загора. Това е най-живият, най-истреният, най-развълнуваният куклен театър в националното ни театрално пространство. Той има специфична особеност. Тук човек винаги е приятелски посрещнат, независимо от това какво мнение изразява. Има общност, която е готова да приеме и критика и благоразположение. Това са хора, които не търпят равнодушие.

Спектакълът "Няма да платим" е сътворен с тяхни усилия. Решително е напуснал приказния свят и вълшебството на приказките, така е приземил театъра, че спокойно можем да кажем, че подобен тип спектакли са като емблема на това, което чувстваме в живота в момента, и това, което ни изкарва на улицата, за да докажем, че не сме хората, които могат да бъдат докрай манипулирани. Това е спектакъл протест, изпълнен с много силни художествени средства, най-вече като актьорско майсторство и лична човешка позиция. Това е истински художествен вик срещу нашето безчовечно, циркаджийско, унизително време, в което живеем. Среда, в която сме поставени от политиците, които стоят над нас. Горда съм, че тези творци в малкия куклен театър да събрали кураж и енергия и са положили максимални усилия да извикат своето не, срещу това, което ни тресе всички - страх, мълчание, послушание и търпение.

Другите постановки - приказки по Шарл Перо - "Пепеляшка", "Красавицата и звяра" и т.н., следват една много добре установена традиция в този театър - да се опират на класическата приказка, като извличат от нея не само вълшебството, а в позицията зло и добро - повече добро. И да го превръщат в красиви образи. Имам предвид "Малката Русалка", "Малката самовила", които бяха адресирани към благородството, към усета към добротата, добросърдечието и за това, че ако положиш усилия в този свят - да се пребориш със злото - ти ще бъдеш един добър човек.

Мисля, че е време театърът да се ориентира за работа с нови млади драматурзи, които пишат за куклен театър. Затова идеята театърът да обяви конкурс за написване на драматургия е повече от добра и похвална. Има вече млади хора, пишещи за куклен театър, които могат да предлагат нови български текстове.

Този театър винаги се е спрявял с всички препятствия благодарение на добрия мениджмънт на ръководството в лицето на директора Дарин Петков и заместника му - Татяна Калчева. И благодарение на вътрешния сговор на цялата трупа - да работят здраво, никога да не хленчат и да не търсят причини за оправдания. Моите впечатления не са от маратона. Имам радостта през последните две години често да идвам на куклен театър в Стара Загора - фестивала "Пиеро", по време на "Златната липа"... Театърът е събрал хора, които имат общ ритъм и усет към работата. Той е жив, амбициозен, дишащ, търсещ - все неща, които не толкова често могат да се установят в театралния живот на страната. Фактът, че има 40 заглавия в афиша си, които веднага могат да се изиграят е един портфейл от ценност. Усеща се от начина, по който публиката гледа представленията. Трупата е колектив от хора, които могат да дишат и работят заедно.

Има спектакли, които са фундаментални, по други може да се спори, но като цяло, нивото е изключително. Вълшебникът от О3 е много високо професионален - амбиция, равнопоставеност на отделните компоненти, високи актьорски постижения, музика, кукли и пр. Това далеч не е лесна приказка със своите послания, която публиката от много малки деца, гледаха с нестихващо внимание. Това всичко говори за качество. Артистите пеят на живо, преминават в различни роли, обличат сложни костюми, непрекъснато преминават от състояние в състояние. Всичко това показва много сериозна професионална реализация.

Моите препоръки засягат по-скоро драматургичната страна на нещата. В този смисъл някои от представленията  могат да се прецизират - да станат по-ясни, по-прости, да се елиминират някои сюжетни линии, да се потърсят по-ярки обрати. Т.е. преди да започне работа по произведението, драматургията да се прецизира добре, историята "да се изчисти" преди да влезе в ръцете на режисьора, актьорите, сценографите и пр..


Как "малкият" театър отсрами "големият"

В днешните, жежки във всяко отношение времена, Кукленият театър в Стара Загора, вместо  да остане в  заслужената сянка на умората в края на сезона, предприе друг ход. Натовари се с  провеждане на  маратон, като показа шест свои представления в рамките на три дни, пред пълен салон и гости театроведи, за да обсъдят художествените им стойности. Посочен за театър отличник, според показателите  в министерските отчети, той прибави в портфейла си и преценката на критиците, през погледа на художествените намерения и постижения, встрани от финансовите параметри и ангажименти. Малко са театрите днес с подобно, неравнодушно поведение! А дали някой – там горе, ще се сети да го прибави към оценките за труд?

Без колебание ви казвам – не преглъщайте  слюнка пред ”формата” „Черешката на тортата” от екрана в къщи. По-добре излезте и идете да видите „Няма да платим” по Дарио Фо - спектакъл за възрастни, игран от куклениците, за да усетите човешкото, повече от гастрономическото. И още нещо, за да се гордеете, че някой от малката куклена сцена протестира с изкуството си и да се срамувате, че в град като Стара Загора улиците са празни откъм  гражданско недоволство. А иначе, много от неговите деца вече са гледали и отнесли със себе си поуки за Доброто и Злото, усетили са вълшебството на мечтите, силата на сбъднатите желания, на любовта и приятелството, на честта и храбростта в представленията на „Красавицата и звяра” и „Пепеляшка” по Шарл Перо, ”Зайчето Питър”от Б. Потър и „Който не работи, не трябва да яде”  - познати приказки, изиграни талантливо, с богато въображение и висок естетичен вкус. Но спектакълът „Няма да платим” в режисурата на Ищван Наги - гост от Унгария е друга рожба. Той е  колективно сътворен, в лабораторна работа за усвояване на мюзикъла като жанр. Основният герой е маестро Глад, принудил почтени и морално неопетнени хора да лъжат и крадат, за да оцелеят. Като използват откъси от пиесите на Нобеловия лауреат Дарио Фо, най-яркият представител на социално ангажираната драматургия, актьорите добавят свой монолог, отправен към залата. Всеки от тях изразява протестната си гражданска позиция с прецизно подбрана и изпълнена игрова форма. Биляна Райнова – ярко гротескно изобличение и съпротива срещу рекламаната агресия за промиване на мозъци и обещания за лесни  пари, Гергана Василева – дълбоката драма на проституиращата жена, грях, който и отнема завинаги нормалното родителство, Янчо Иванов – много точна карикатура на „безмозъчния” полицай, неадекватен към истинския смисъл на задълженията си, пионка на  пороците в системата, Калоян Георгиев – атрактивен образ на равнодушния непукист, изцяло в стил рап на кичозното в живота, Ваня Камянска – карикатура на „куклата”, изфабрикувана от витринните модели на моловете, самодоволна в „блатцето” на подражанието и безличието, Делян Кьосев – драмата на човека с ограбена душа и обич, на опустошените мечти. Друг жив участник в абсурдния живот на сцената е музиката на Китарата, изпълнена от Георги Генов. Тя повежда или завършва преживяванията на персонажите. А всеки предмет и костюм  в сценографията на Адриана Найденова е белязан със знака на евтината опаковка, на некачествения заместител, произведен навсякъде другаде, но не и в България. Ако спектакълът на куклениците „Няма да платим” е предизвикателство към вашата съвест, не пропускайте и „Вълшебникът от Оз”, защото той е наистина „черешката на тортата” по вдъхновение и майсторско изпълнение на младата и амбициозна трупа  на Старозагорския куклен театър в режисурата на Боньо Лунгов, хореография - Константин Каракостов, сценография Диляна Първанова и музика Михаил Шишков.
Ето така „малкият” театър отсрами „големия”.   

Светла Бенева   


🔗 За новата премиера на мюзикъла "Вълшебникът от Оз"

"Да ти се подаде ръка точно когато трябва, е най-силното нещо на света!"

Новата премиера на Старозагорския куклен театър - мюзикълът "Вълшебникът от Оз" предизвика фурор сред публиката и почитателите на това изкуство. Постановката е дело на проф. Боньо Лунгов, а драматизацията и текстовете на песните - на асистентите му Майя Енчева и Константин Каракостов. Великолепната музика е на композитора Михаил Шишков, а невероятните кукли, костюми и сценография - на Диляна Първанова.


🔗 Публикацуя в списание Кукларт за "Пепеляшка"

"Сладко от тикви"
Публикация в новият брой на сп. КуклАрт за представлението "Пепеляшка"

"Има текстове в световната литература за деца, които категорично са оставили следа във всеки един от нас. Текстовете, с които сме заспивали, над които сме плакали или превивали от смях. Герои, с чиято съдба сме били съпричастни. Образи, към които се завръщаме след време, за да си спомним за тях и да видим колко сме пораснали. Тези истории наричаме приказки, а героите в тях - приказни. Много от тях започват с "имало едно време", но не и тази, за която ще разкажа.
"Пепеляшка" е една от онези емблематични детски приказки, които знаем наизуст."


За пътя на доброто

Всеки спектакъл на Държавен куклен театър – Стара Загора е един празник за старозагорци. Приветливите лица на служители и разпоредители, дружелюбното им, внимателно и тактично отношение подготвят усещането за комфорт и празничност, което пълноценно се изживява със самия спектакъл.

Постановката „Коледна песен” очарова публиката. На пръв поглед съвсем непретенциозно, но всъщност много ангажирано, екипът предлага едно ново вглеждане в интерпретираната тема. Така популярната приказка от Чарлз Дикенс оживява на сцената, чрез адаптацията и режисурата на Валентин Владимиров, сценографията на Елена Цонкова и музика – Станимир Иванов. Историята на скъперника Скрудж е разказана пестеливо, но убедително и внушително. Реализацията е многопластова и включва модерни и разнообразни творчески похвати, които въздействат експресивно.

Сценографията на Елена Цонкова съчетава модерна стилизация с традиционни знакови символи, характеризиращи епохата и обстановката.

Спектакълът е издържан в сиво-бялата гама в съчетание със светлинни и музикални ефекти и акценти, внушавайки фантастичното, но и лутанията на човешкия дух в избора на верния път. Човешката съпричастност, веселието, песните побеждават сребролюбието. Именно пътят на доброто е онова, което кара човека да се чувства истински жив, пълноценен и щастлив.

Характеристиките на персонажите са ярки без излишно психологическо натрупване. Чичо Скрудж (Георги Спасов) е суров, самовглъбен, непоколебим, но …и страдащ човек. Не физическото страдание е онова, което го сломява, а душевното, причинено от самоизолацията и самотата. Духовното му „проглеждане” е представено пластично с разнообразни стилови похвати – танц на светлини и сенки, анимационни ефекти, куклено шоу, диалози на няколко нива, песни. Така зрителите разбират, че пътят на доброто започва най-напред от човешката съпричастност.

Актьорският състав – Георги Спасов, Гергана Василева, Елица Стоянова, Татяна Андреева, Биляна Райнова, Станислав Матев, Янчо Иванов, Калоян Георгиев и Делян Кьосев работи с изключителен ентусиазъм. Актьорите носят и придават на зрителите магията, тайнството на драматургичния материал. Силният творчески хъс, отдадеността въздействат и ангажират вниманието на публиката. Дори най-шумната част от нея – тийнейджърската, гледа и слуша очарована!

Екипът на Държавен куклен театър – Стара Загора е намерил своя път към доброто.

Златка Бишева


🔗 Старозагорският куклен театър - посланик на добра воля в Европа

Три европейски столици – София, Братислава, Будапеща, както и фестивалния словашки град Банска Бистрица, поканиха трупата на Старозагорския куклен театър да участва в организираните  от тях международни фестивали и конкурси. За артистите това бе предизвикателство към самочувствието и самосъзнанието им на творци, които търсят високи художествени постижения и мерят изкуството си със световните постижения.

Трупата показа две свои продукции – „Пепеляшка” по Шарл Перо, под режисурата на Елза Лалева, и „Който не работи, не трябва да яде” - по едноименната българска народна приказка, с режисьор Ирослав Петков.

„Основната ни цел бе представянето ни на ХVІІІ фестивал на куклено-театралното изкуство в Банска Бистрица, Словакия" – разказа за медията ни Таня Калчева, зам. директор на театъра. 
"– Това е най-старият европейски фестивал-бианале, създаден преди 36 години. Нашата, е първата българска трупа, селекционирана от създаването на форума до сега."


"НЯМА ДА ПЛАТИМ" на държавата, която ни държи на дъното на живота!

На 11 октомври тази година, Старозагорският куклен театър представи на възрастната публика новата си премиера по Дарио Фо - „Няма да платим”. Това е спектакъл, създаден преди три месеца от театралната трупа по време на творческата лаборатория в Стара Загора, ръководена от големия унгарски режисьор Ищван Наги и неговата асистентка Габриела Хаджикостова. Музиката е на Петър Цанков, един от легендарните „щурци”, по текстове на Матей Стоянов. Сценографията и костюмите са дело на Андриана Найденова.
Сюжетът на жанрово обявената „импровизационно-музикална комедия”, създадена преди четвърт век от носителя на Нобелова награда Дарио Фо, буквално е извадка от днешния ден в малък български, провинциален град. Хора с високи нрави и морал, но от дълго време без работа, без заплати, без никакви приходи, поради това не са си платили наемите, тока, газта и пр. С празни хладилници и празни джобове, са принудени да нападнат супермаркет и каквото могат да „свият” и изчезнат, без да платят. От тук започват десетки ситуации – смешни и жалки, какъвто е животът на мнозина у нас и по света.

Постановъчният екип вклинява една пътека навътре в залата сред зрителите и по този начин, те не само наблюдават и реагират на действието, но активно участват в него.
Блестящи са актьорите на на Кукления театър. Сто пъти браво на Ваня Камянска, Гергана Василева, Биляна Райнова, Делян Кьосев, Янчо Иванов, Калоян Георгиев и Станислав Матев и на очарователния директор Дарин Петков в ролята на таткото.
„Много коректно работят артистите, каза за медията ни Ищван Наги. - По време на лабораторията те обикнаха този начин на раждане на спектакъл и много уважават собствения си труд. Вижда се, че за тях е въпрос на на живот и смърт добре да направят това, което правят. В тази постановка има много сълзи и много смях. Хубавото е, че са заложени и техните сълзи, и техният смях, и позицията им на творци и граждани.
Ужасното в спектакъла е, че четвърт век след като е написана, тази драматургия става все по-актуална – категоричен е г-н Наги.

- В началото вицово звучеше, че в 2020 г. ще се развие такъв вид икономическа революция, но ако погледнем какво става в Испания, Португалия, Гърция, тези революции избухват в момента. Държавата бяга от отговорността да подпомогне своите поданици. Няма работа, пенсиите са ниски, няма социални програми. Просто живеем в държава, в която нищичко няма. В голяма част на Европа усещаме, че живеем все по-зле, за сметка на други, които живеят все по-добре.
Бях за дълго в България в края на 80-те години и в сравнение с тогава, сега българите живеят в златен век. Краят на 80-те години беше жесток. След това започна едно издрапване нагоре, като се стигна до нулата и малко над нея. За съжаление, според мен, отново започна слизането надолу. В официалната комуникация в света има една голяма лъжа. Казват ни, че кризата приключва, овладяна е. Но според мен сме  далече от най-дълбоката точка. Като граждани на света трябва да преосмислим ситуацията и да решим какво можем да направим”, сподели Ищван Наги.

На премиерния спектакъл на „Няма да платим” дълго време не стихваха овациите на публиката, препълнила салона. Политиката на Кукления театър освен за децата, да прави постановки и за възрастни, явно се възприема от почитателите и познавачите на голямото истинско и честно изкуство.

Росица РАНЧЕВА


Ищван Наги възкреси Фо под липите

Превърналата се почти в класика, пиеса „Няма да платим“ на италианеца и лауреат за Нобелова награда за литература Дарио Фо възкреси от сцената на старозагорския куклен театър унгарецът Ищван Наги, добре познат на местната публика с работата си над „Комедия дел арте“. Постановката, обявена жанрово като импровизиционна музикална комедия, обра овациите на публиката на премиерното си представление снощи. Участващия в нея директор на трупата Дарин Петков призна, че е бил леко притеснен дали отправените преди повече от четвърт век от Фо послания ще звучат достатъчно актуално. Реакцията на зрителите, включително и на най-малките в салона обаче, разсеяли съмненията му.

Разчупването на сцената посредством вкарването на „пътека“ навътре в залата и включването на зрителите в самата игра са само част от „хрумките“ на художествения ръководител. Към тях трябва да прибавим изящните музикални вмъквания, дело на изключителния композитор Петър Цанков - един от основателите на легендарната група „Щурците“ някъде в средата на 60-те години на миналия век. Няма как да се мине и без текстовете на песните /някои от тях в стил рап/ с автор Матей Стоянов и блестящата сценография и костюми на Андриана Найденова. Към всичко това трябва да бъде прибавена и работата на асистент-режисьора Габриела Хаджикостова, която е неизменна част от трупата вече няколко сезона.

Ваня Камянска, Гергана Василева, Биляна Райнова, Делян Кьосев, Янчо Иванов, Калоян Георгиев и Станислав Матев са актьорите, без чиято игра, иначе блестящият текст на Фо едва ли щеше да звучи толкова актуално. И, заради които си струва да забравим, че отдавна сме подминали детската възраст и да се наредим на опашка за билет в къщата с часовника на фасадата.

Ако се притеснявате, че могат да ви обвинят в инфантилност – прочетете още веднъж афиша, на който с едрички бувки има пояснение „СПЕКТАКЪЛ ЗА ВЪЗРАСТНИ!“. Всъщност кой и къде е казал, че куклите са само за деца?

Христо ХРИСТОВ


"На въстание, братя!" - в Кукления театър

Едни симпатични революционери превзеха в четвъртък (28 юни), сградата в Стара Загора, на чиято фасада има уникален Куклен часовник. Дори именно той отмери различно време от обичайното за тези географски ширини и спря за почти цели два часа. На сцената на Държавен куклен театър се разрази с нежната сила на протестите от Орлов мост от последните дни КАКВО и КОЙ? – импровизационна музикална комедия за възрастни „Няма да платим”. Все пак изкуството говореше с неговите си изразни средства – то винаги е вик и чувство, а не плакати и протестиращи. И именно така достига целта си – да сложи върху сърцата ни топлата си длан и да разроши мислите ни.

Цялата зала дружно аплодира хубавите песни по музика на Петър Цанков и текст на Матей Стоянов. Актьорите играха на живот и смърт. Ама толкова докрай, че просто мога само да изредя имената им произволно или по азбучен ред, защото всички до един са безкрайно силни в ролите си – Ваня Камянска, Гергана Василева, Елица Стоянова, Биляна Райнова, Делян Кьосев, Янчо Иванов, Калоян Георгиев, Станислав Матев, Дарин Петков. Те са герои от „вечерната проверка” на  Изкуството, млади творци със стойност, дали всичко от себе си в борбата на сцената и „възкръснали” в аплодисментите на щастливата публика.

Жените отказват да платят в магазина и си крадват като протест срещу високите цени, мъжете и те така – черноборсаджийстват. Полицаят артистично върши работата си да издирва виновните в обирите, но в душата си е артист и нежна душа... Болезнените теми на ежедневието се леят в песни, в остроумни диалози, с истински свеж хумор. Възможно ли е да ти стане мило дори да се видиш в някой от героите – какъв си един такъв лоялен и предан за едната заплата? Ами възможно е в диалозите и песните на „Няма да платим”. Те не са осъдителни. Бунтарски са, гневни, но все пак основната тема е радостта от живота – въпреки всичко лошо и дразнещо в него. Защото животът е отговорност да си буден, да не се примиряваш, да си в непрекъснато (дори и безсмислено понякога) движение, защото само движението е обратното на застоя.

Постановката „Няма да платим” е финал на Седмата поред Международна творческа лаборатория, която събра в Стара Загора доказани творци – художественият ръководител Ищван Наги, асистент-режисьорът Габриела Хаджикостова, сценограф и костюми – Адриана Найденова. На сцената от постановката се излъчва силното удоволствие от непосредственото общуване между актьори и постановчици, които са си взамно и искрено симпатични. Понеже са си дали свободата да са сериозни докрай в творческите си намерения, но под прикритието на една симпатична комедия.

Поредната пиеса за възрастни на Куклен театър – Стара Загора, е в края на поредния му силен сезон. Посред знойно лято тя ни разказва за един ден от „зимата на нашето недоволство”. Недоволство не просто от системата, а от начина, по който тя ни променя. Начина, по който и се оставяме да ни промени.
Е, начинът на „кукларите” да не се предаваме е – смях, много смях. Интерпретиран с високи критерии и стоплен от една споделена доброта, приятелство и сърдечност, които актьорите предават на публиката.

Уляна КЬОСЕВА


🔗 Кукленият театър - отличник в класацията на министерството

"Има нещо сбъркано в атмосферата на Операта" - Каза за "Старозагорски новини" Иванка Сотирова, зам.-кмет на Община Стара Загора

На 12 март т. г. "Старозагорски новини" публикува комплексната оценка на Министерството на културата на театрите в страната за 2011 г. Критериите са художествена стойност, приход от билети и средна цена, брой зрители, фестивали и награди, нови спектакли, образователни и управленски дейности, социална политика и пр. Максималният брой точки е 150.

На първо място със 138 точки е Народен театър "Иван Вазов", следван от Държавен куклен театър - Стара Загора, със 136 точки.

С 93 точки сред добрите сценични изкуства е старозагорският Драматичен театър "Гео Милев", след Ловеч, Русе, Сливен, Габрово. Зад него са Ямбол и Благоевград. Отличните театри са "Иван Вазов", "199", Пловдив, Бургас, Сатиричен, Сфумато. На последно място при оперните театри е Държавна опера - Стара Загора, с 84 точки. Класацията се води от Софийската опера със 132 точки; Бургаската опера -123 точки; Варна -122; Музикален театър и Балетно студио "Арабеск" - 119; Операта в Русе - 118; Великотърновската оперета - 91, Пловдивската опера - 88 т.


🔗 "Пепеляшка" пристигна в кукления театър

Първата премиера на Старозагорския куклен театър за 2012г. е добре познатата на всички малки, големи и още по-големи деца приказка "Пепеляшка". Тя ще се покаже за първи път на зрителите на 23 март (петък) от 18:00ч. Поради мащабността и приказността си постановката ще се играе само на голямата сцена на театъра.

"Миналата година "Пепеляшка" спечели първо място за драматургия за куклен театър, поясни директорът Дарин Петков. Пиесата в този си вид е създадена от Елза Лалева, която е и режисьор на спектакъла. Тази драматургия на "Пепеляшка" се реализира в Стара Загора за първи път в България. Художник е Свила Величкова и композитор Константин Цеков, солист в ФСБ. В театъра вече се създава практика да се канят хора за художествено осветление. Това се прави за втори път от Ивайло Марков, който е доказано най-добрият осветител. Т.е. използваме максимално всички компоненти, за да предложим на малките зрители най-доброто и въздействащо изкуство."


"Другият" е новият спектакъл за възрастни на кукления театър

Старозагорският Куклен театър започна годината с нова премиера за възрастни. Този път тя е дело на новото попълнение в  трупата - режисьорът и актьор Янчо Иванов. Спектакълът-провокация "Другият" е изцяло невербален и поставен с техниката на прожектори и сенки.

"Този спектакъл е моя дългогодишна мечта. Но тя нямаше да се осъществи, ако не бях получил подкрепата на директора на кукления театър Дарин Петков. Той ми позволи да експериментирам и да създам нещо различно от комерсиалните постановки", сподели след премиерата в неделя постановчикът Янчо Иванов. Той сподели, че ролите на актьорите са били много трудни, защото е невероятно трудно в рамките на 1 час да представиш цялата сюжетна линия без текст. Майсторски поставената сценография пък е дело на двете актриси Елица Стоянова и Десислава Илчева. В спектакъла участват още Делян Кьосев, Калоян Георгиев и Станислав Матев.

Междувременно, директорът на старозагорските кукленци, Дарин Петков сподели, че вероятно македонски режисьор ще постави най-новата пиеса на Христо Бойчев, написана специално за обгазяването на Стара Загора. Авторът на "Полковникът птица" се зае с текста по поръчка на Кукления театър в Града на липите, а новото произведение се очаква да попадне в афиша до началото на лятото.

"Бойчев вече е готов с текста и в края на месеца ще се срещне в Скопие с един от младите режисьори в западната ни съседка", издаде Дарин Петков. Заглавието на нетрадиционния спектакъл ще бъде "Диоксид  (Газ, чорапи, наметало)".

"Това е сатира и гротеска за сагата с нашето пословично обгазяване", сподели Петков. Той не поежела да повдигне повече завесата около новата пиеса. Спектакълът на кукленците ще бъде за възрастни, но ще бъде с щастлив край и много хумор с марката Христо Бойчев, чиито текстове вече се изучават и от студентите в Нюйоркския университет. "Ние нямаме претенцията да решаваме един от най-наболелите проблеми през последните години на старозагорци, а да се забавляваме", заяви директорът на кукленците.

Иван ИВАНОВ


"Кой си ти, човеко?!"

"Кой си ти, човеко?!"  Това е въпросът, който в упор задава новият премиерен спектакъл за възрастни "Другият" на Държавен куклен театър  Стара Загора. При голям успех премиерата се състоя на 23 януари 2011г. Проектът е на младия старозагорец Янчо Иванов - артист и режисьор. Негова е идеята, отколешната мечта за реализация, постановката, в голяма степен и финансовото осигуряване. Музиката е компилация, направена от Пламен Петков. Ролите изпълняват артистите Елица Стоянова и Десислава Илчева, Делян Кьосев, Станислав Матев и Калоян Георгиев.

Тъй като на сцената на театъра сме гледали чрез Международния фестивал "Пиеро" и творческата работилницана десетки куклари, единодушно е становището, че старозагорци са на най-високо национално ниво, школа, от която се учат в България и чужбина.

"Другият" е едночасово безсловесно представление. Не се произнася нито една думичка, но това, което се случва на сцената ти бърка в душата и те пита: "Ти кой си, човеко? Ти ли си или твоята сянка? Личност ли си, имаш ли позиция в този живот, как го живееш, сбъдваш ли мечтите си, имаш ли сетива за слънцето, за цветята и за звездите, познаваш ли силата на любовта...

"Другият" е животът на чиновника гн Хикс в две проекции - в действителността и в мечтите. Действителността е позната на почти всеки неизвестен работещ гражданин. Спане, тоалет, кафе и сандвич, блъскане по тролеи, убийствена монотонна статистическа работа с подреждане на цифри. После пак асансьор, тролей, хапване, спане и т.н. Но там някъде скрити в човека има пориви и мечти. Те се явяват само на сън и тогава чернобелите кадри се оцветяват. В тях звънва желание и надежда за танци, за музика, за обич и човешка топлота. Действието се развива на два плана  единият на сцената "на живота", а другият на сенките зад паравана. Зад паравана на комплексите, на самоотричането, на инертността и страха. Там обаче е жадуваното поведение на неподправените желания и чистите човешки радости.

Трябва да се отбележи работещата сценография, дело на актрисите Елица и Десислава, изключителната изобретателност от едно и също парче плат да се направи врата, гардероб и сако, от друго - легло, вестник, чанта, стая, пола и пр. Използвани са ефекти на комедия Дел'арте и пантомимата, на сенките, на музиката и художественото осветление. Забележителен е синхронът, в който играят двете двойки...

"Другият" е различна постановка от всичко, което е показвано досега. Това е успешен провокативен експеримент, както за актьорите, които надминават себе си, така и за публиката, която лесно може да разчете посланията и да си даде отговор за самата себе си.

Росица РАНЧЕВА


"Другият" предлага игра на светло и в сянка

Експериментът на младите в трупата на Старозагорския куклен театър, наречен „Другият", е висока класа изкуство. Заради философския заряд на този проект, заради безмълвието, като средство да се кажат неща, които, ако се изрекат с думи, ще прозвучат банално, заради умението на артистите да бъдат изобретателни в този сложен език на играта на светло и в сянката и не най-накрая, заради вътрешния блясък на актьорското умение да създава светове.

Въпросите в постановката са философски. 
Кой съм аз? 
Другият, ще рече моята сянка, по щастлива ли е? 
Защо на мен нещата не ми се отдават като на нея - фриволна и изобретателна.

Цяла редица от въпроси ни поставя режисьорът Янчо Иванов, автор на този интересен проект. Пари за модерно и нетрадиционно, некомерсиално в днешно време трудно някой отделя. Е, получени са за проекта средства от Националния фонд „Култура", АртОфис, Ал тера, малко е прибавил и театърът и работите тръгнали.

В началото върви великолепна авангардна музика. Какво като е непривична, в нея тече една вътрешна, много симпатична мелодия, има и латино, и „вечнозелено". Майстор на музикалното оформление е Пламен Петков, артист с подчертан вкус. Сценичното решение е изобретателно. Театралният директор Дарин Петков хвали за тази изобретателност актрисите Елица Стоянова и Десислава Илчева. Актьорите влизат в ролята на сенките виртуозно, въпреки опасението всеки момент техниката да ти изиграе някой номер. Всички те - Делян Кьосев, Калоян Георгиев, Станислав Матев и двете красавици, притежават пластичност, изумителна мимика в гротеската, задължителни за такъв театър.

Донка ЙОТОВА


Публиката става арбитър в спора между Аз-а и сянката

„Има ли Кукловод или ние сами дърпаме Конците си” - това е само един от въпросите, чийто отговор се чува от сцената на старозагорския държавен куклен театър.

Експериментален спектакъл, посветен на древната тема за борбата на човека с вътрешното му "Аз" и осъществен с прийомите на театъра на сенките, пантомимата и музикалната бурлеска, представи миналата седмица трупата на старозагорския Държавен Куклен Театър. Авансово може да се прогнозира, че в набиращото скорост направление „спектакъл за възрастни” постановката на Янчо Иванов „Другия” ще намери достойно място. Авторът /той е и режисьор и постановчик/ признава, че темата го държала дълго време „буден”, докато намери „ваксата” към актьорите, сцената и разбира се … публиката. Без претенции за изчерпателност могат да бъдат изброени въпросите, чийто отговор търсят героите на Иванов.
Сред тях са:

  • Превръща ли те престорената усмивка в Двуличник?
  • Има ли Сянката свой Кукловод или той всъщност дърпа Нашите конци?    
  • Можеш ли да избягаш в Себе си, а Навън да бъде твоят Двойник?  
  • Кое пространство е Истинското: реалното или въображаемото?
  • И кои битки са по-жестоки: онези на полето с окопите и телените заграждения или другите, които водим със собствените си разбирания?

Списъкът може да бъде продължен или …подменен. В зависимост кой какво вижда от стола си в зрителната зала, когато загасне осветлението и отвъд сценичната рампа започне действието. Иванов признава, че до последния миг се колебаел дали езикът му ще бъде разбран. Отдъхнал си, когато чул първия зрителски смях. Смята че „Другия” ще се впише успешно в цялостните търсения на колегите му актьори. Като заедно с постановката на Ищван Наги „Аха-аха дел'арте” (излязла на сцена миналата есен) през този сезон ще гарантира не само препълнен салон, но и спорове за пътя, по който трябва да върви трупата от Града на липите. Близо 4 месеца са продължили репетициите, имало е момент, в който работата е била изцяло спряна, след като финансовата субсидия се изчерпила, но в крайна сметка е било взето колективно решение да се продължи, споделя директорът на театъра Дарин Петков. И споделя с известна горчивина, че в желанието си на всяка цена да оцелеят в условията на криза, все по-често представителите на този жанр у нас пренебрегват експеримента. Като залагат на познатото, ординерното, неопасното (в смисъла на неносещото парични загуби), което обаче ги обрича на обезличаване. С 4 килограма по-лек след последната репетиция слязал от сцената Делян Кьосев, играещ Сянката на основния герой, изпълняван от Калоян Георгиев, а на Елица Стоянова и Десислава Илчева се наложило освен актьорските си умения да впрегнат на пълен оборот и уменията си да …рисуват. Докато поелият музикалното оформление Пламен Петков преобръщал наопаки фонотеките в желанието да намери най-точните отговори на въпросите, зададени от Автора и заживелите своя си сценичен живот Герои.
Станиславски, Питър Брук, Брехт, Меерхолд? Трупалият до сега опит у нас и в Чехия възпитаник на НАТФИЗ, културолог, филмов режисьор и кукленик Янчо Иванов дава повече от пестелив отговор: „По нещичко и от четиримата. Но при всички случаи 2/3 от „Другият” са посветени на Хомо луденс- Играещият Човек. "Защото това сме ние – обречените да играем…".

Христо ХРИСТОВ