Какво избираш – замразено или горещо сърце? - Наталия Вълкова
На шест години съм. Гостувам на баба и дядо за лятната ваканция. Лежа в леглото, а баба ми е седнала на дървения стол срещу мен. За поредна вечер тя разлиства страниците на книгата с приказки на Ханс Кристиан Андерсен. Избира „Снежната кралица“, след което започва да чете. Слушам внимателно и няма шанс скоро да заспя. Голяма грешка! Снежната кралица замразява сърцето на малкото момче и аз потрепервам от страх. Сега съвсем няма никакъв шанс да заспя!
На двайсет и една години съм. Седнала съм на мястото си в салона и очаквам вдигането на завесите. Спомням си изпитаното през онази вечер и се чудя какво ли ще почувствам този път. Представлението започва и, докато навън е слънчево и топло, на сцената завалява сняг. Студентите по „Актьорство майсторство за куклен театър“ от класа на професор Румен Рачев заемат позициите си, за да съживят така познатата история за момчето Кай и неговото замръзнало сърце. А детето в мен се втренчва с ококорени очи в редящите се пъстри картини.
Докато гледам, отново ме обзема страх. Но не онзи предишния, а нов. Страх за човека, който би могъл да погуби себе си. Човекът, който е неизбежно изкушен да поеме по грешния път, който е толкова лесно подвеждан. А начинът това да се случи, не е един и спектакълът го показва и доказва: алчност, глад за притежание, неблагоприятни обстоятелства, обкръжение, среда, амбиции. Всички тези фактори често формират изкуствена представа, в която индивидът несъзнателно се самозалъгва. Постепенно взаимоотношенията между хората се оказват най-потърпевши, докато накрая не се стигне до заличаване на човещината. А колко приятно е да се намери все един близък, един приятел, който да не изгуби надежда и да продължи да се бори за теб. Да разтопи леда, сковал сърцето ти, да върне усмивката на лицето ти и да ти припомни кой си всъщност. Също както Герда не се отказва от Кай.
Мислите ме връхлитат като снежна буря, а на сцената действително всичко е много по-оптимистично, отколкото е в главата ми. Цветни костюми и коси; весели подскоци и танци; песни, които се запомнят толкова лесно; мобилна сценография, която сътворява различните топоси, а понякога се явява като някой персонаж. Актьорите с лекота се движат из пространството и изпълняват ролите си енергично и в същото време зареждат публиката с палитра от положителни емоции. Има и по малко тъга, но без нея няма как да се разпознае щастието. Хумор не липсва, а напротив – кара зрителите в салона да се смеят на глас. Всички отново сме малки деца и искрено се радваме.
Нека забравим малко за страховете и разсъжденията. Сега е време децата да се радват на „Снежната кралица“. А когато пораснат, сами ще изберат дали искат „замръзнало“ или „горещо“ сърце!