Какво окосиха косачите - Наталия Вълкова

            Спектакълът „Косачи“ на Държавен куклен театър Варна е изграден върху двата разказа „Косачи“ и „По жътва“ от Елин Пелин. В случая думата, която трябва да се използва, е по-скоро „преразказан“, а не „изграден“. Наратив на запис и осъвременена народна музика водят действието през цялото време. Актьорската игра е сведена до минимум и задачата на актьорите е да изобразяват прости движения с крайници и глава при изричането на реплики от разказите. Този подход в по-голяма степен принизява творбите на Елин Пелин, отколкото да ги изобрази с тяхната характерност и специфика, тъй като ги представя като опростени действия.

            Възниква и разминаване в цялостния образ на спектакъла, породило се от различните способи, използвани при построяването на двете части. В частта на „По жътва“ творбата на сцената се доближава повече до танцов театър, сцената е изпълнена с плавни танцови стъпки, докато между актьорите се вият „пътеки от жито“. Във втората част („Косачи“) преобладава статичността, коятоq комбинирана с предходната сцена, създава усещане за ненужно разтегляне на времето.

            Любопитен образ в спектакъла бяха пръчките, които в затъмненото пространство бяха раздвижвани от актьорите и се превръщаха в житни класове, клатени от вятъра и отсичани от косачите. В разговор с част от публиката възникна изводът, че прилагането на подобен подход и на по сходен начин изградени образи, би допринесло за по-голям успех в реализацията на спектакъла и по-благоприятното му възприемане. Но тъй като крайният резултат остава в естетиката на изобразителното, а не на сценичното и куклено начало на театъра, представлението остави след себе си възмущение и недоумение.