Когато думите са излишни - Десислава Василева

           В началото бе Словото!

           Но когато Словото го няма и Бог мълчи, настъпват едни тъмни моменти от историята на човечеството. Представете си свят без думи, без език. Със сигурност щяхме да намерим начин да общуваме, тъй като хомосапиенс е изключително общително същество.

           Та да, картинката до тук е ясно – великото творение СЛОВО го няма, но сякаш някой е пропуснал да предупреди своите наивни земни обитатели, които правят всякакви опити да започнат разговор. Общо взето се чува това:
ГОИЕАЯНВЯТЕИСТТСОКАЯЩКЕУТГХАЯЩШЕУЩКСВИУЕТГЭАГК.

           Интересното обаче е, че ти в даден момент започваш да разбираш от този странен „език“. Или пък толкова си се объркал и сам си представяш думите. Може би истината е някъде посредата.

           В началото бе Хартията!

           И Бог създаде от нея първо Земята, после дърветата – да има къде да се скриеш от жешкото слънце, птичките – да можеш да се наслаждаваш на хубавите им песни (и да те наакат, естествено), пчеличките – да могат да опрашват растения (и да те жилят, естествено), кучето – да бъде твой верен приятел (и да те хапе), теб самия – да се радваш на живота (и да страдаш) и жена ти – да ти прави компания (и да те ядосва). Та, общо взето това е Земята. С всички нейни обитатели направени от Хартия.

           Всички сме много добре запознати с историята на Адам и Ева, не виждам смисъл да ви я разказвам отново. Та, ето в едно сбито и кратко изречение какво стана: Ева среща ЗМИЯ, ЗМИЯТА прилъгва Ева, Бог изхвърля Адам и Ева от хартиения РАЙ. Начало на страданието.

           Но вместо да се впускаме в братоубийства и подобни извращения, се пренасяме в древна Елада – там всички са по-изтънчени и образовани, нали?

           И нека бъде Светлина!

           И така благодарение на това великолепно, божествено творение, ние виждаме историята на Орфей и Евридика (да, да, същата история с подземния свят и как Орфей почти спасява възлюбената си, ама пусто му любопитство!). Светлосенките се закачат една с друга, изникват сякаш от дълбините на Стикс, завихрят се в един вълшебен танц. От танца се оформят фигури и изскачат стълби, Орфей, Евридика, реката и лодкарят, страдащите души, самият Хадес. Обзема те едно чувство на страхопочитание, сякаш вече не са намираме във 21 век, а с машина на времето сме се отбили до съседна Гърция през великите ѝ години.

           Следващата спирка на Хартиения експрес е Български фолклор. Днес от Български фолклор ще разгледаме обичая Люлка. Какво е Люлка? Люлка е обикновено дървена дъска, която от двата ѝ срещуположни края са прокарани въжета. Това оръдие на щастието се премята през стабилен и здрав клон (внимание), който все още е част от дърво! След като люлката увисне е подходяща за употреба.

           Дървото пък от друга страна трябва да е толкова голямо, че плодовете му, след като се приземят на земята, да им израстват тела и да развиват разум. Такива дървета, от които да започне нечий живот и в края си да се превърне в поредния клон, който ще даде живот на друг, се намират трудно.

           Подобно на учебник по история са наредени събитията в представлението. Започваме от самото начало като стигнем до съвремието ни – колко бързо изчезва светът ни, застроен от небостъргачи, които стържат ли, стържат... Накрая по целия свят ще има само високоизвисени кули, а от моретата и природата ще остане само един мил спомен.

           В крайна сметка унищожихме хартиената Земя.