Къде са кълбетата - Десислава Василева

            В последните години наблюдавам сериозно и огромно течение в театъра из целия свят. Антиутопичното бъдеще е завладяло умовете на театралите и кротко спи под топлите завивки на нещастието. Като един вид защитен механизъм се е оформило това негативно отношение към света и черногледството, което неизбежно се запътва към гибел.

            Не ни подмина и тук, „Кълбото“ на Петър Тодоров отново разглежда до болка познатата тема, която нееднокротно наблюдавахме по време на фестивала. Колкото и да се въсим и кършим ръце в опити да се вкопчим в съмнителното количество позитивизъм, представлението започна. И то даже прекалено оптимистично - свикнахме вече да гледаме навъсени и сърдити хора, заобиколени от мрачни обекти (това е продължението на in your face theatre -театърът на сърдитите млади хора).

            Тук нещата са мааааалко по-оптимистични, поне в началото. Привидно цветното кубистично оформление неприкрито се бори с мрачната идея на спектакъла. Сега едва ли ще ви изненадам за решението на костюма на Десислава Минчева, вече всички се нагледахме на подобни на стийм пънк дрешки, които прилежно красят актьорите. Нищо ново под всеобятното театрално небе.

            И така, на сцената разполагаме с едно стийм пънк човече, което се чудиш това самурай ли е, амазонка ли е, театровед ли е, абе не е много ясно; един жълт кръг с ъгли и много цветни кубчета матрьошки. Та така, спектакълът започва. Градим свят от кубове, после го разрушаваме и оплакваме клетата съдба на КЪЛБОТО (или за недосетилите се Земята).

            Друго какво да кажа: и кубичната Земя разрушихме.