Модернизация - Анита Ангелова

            Наистина ли живеем в толкова ужасен свят или просто дотолкова сме се отказали да се борим, че сме се оставили да бъдем погълнати от всичко идващо от външните цивилизации? Ти как мислиш, Читателю? Ужасяващо е как сме станали толкова уязвими и вярваме на най-малката лъжа, която виждаме в прекрасния Интернет. ОМГ интернетА, там са всички моди, нови езици, които ни учат да забравяме родния си език. В интернет просто има всичко, от което имаме нужда, за жалост тези нужди са лъжливи. Имаме ги само, за да се впишем в новия свят, да изглеждаме по-цивилизовани. Никой не осъзнава колко смешно изглежда всъщност.

            Новият прочит на пиесата на Добри Войников, представен от русенския куклен театър, ни пренася в света на позьорството и измислените ценности. Фалшивите патриархални идеали, които всъщност биха ни спасили от удавяне. Липсваше ми борбата срещу тази модернизация, образът на бащата, който е готов да спаси дъщеря си от изкуствения и лъжлив образ на нещастието. Може би липсата на желание за преборване на илюзиите ни, че принадлежим към някакво измислено висше общество, ни превръща в шахматни пионки движени до момента, в който някой не реши, че е време да напуснем игралното поле.

            Спектакълът се опитва да ни представи хората, които живеят в рамки и се опитват да се самосъхранят, пазейки истинските ценности. Разбира се, цивилизацията най-много обича тези дребни душици, които лесно се поддават на изкушението. Тук образът на Мария е най-големият бунтовник срещу новите моди, но, за съжаление, и тя като останалите риби влиза в мрежата.

            Не бих могла да не спомена сценографията и костюмите, които несъмнено хващат окото. Цветни костюми, пищни прически и пълната противоположност на цветните и ефирни облекла са черно-белите възгледи на последните оцелели. Наистина ми се искаше да видя тази борба между двата свята. Смятам, че всеки от нас, малко или много, не е доволен от някои нови тенденции и особено младите доста искрено изразяват своето недоволство. Да не говорим за възрастните, които наистина са гневни от модерния свят и съм сигурна, че скоро няма да променят решението си, дори и за някои наистина важни неща. В спектакъла имах нужда именно от това неотказване, защото в крайна сметка се оставяме да ни насилят. Имах нужда от повече задълбочаване, защото темата, която е подхваната е изключително важна за съвременния свят, който се оставя да бъде отмъкнат просто ей така – докато щракнеш с пръсти и си изчезнал.