И в началото на новия сезон , с пожелание за успешна премиера на „Рибарят и златната рибка” и на други вълнуващи събития, споделям записки от дългогодишни наблюдения и впечатления в неговото творческо движение.С очите, мислите и чувствата на театровед / какво беше това?/
Пристрастна съм към този театър, защото:
Той е инкубатор на идеи. Работи упорито, за да ги реализира и действа заразително и за други мечтатели.
Умее да отпъжда рутината и не търпи формалното съществуване в творческия процес.
Той е привличащо пространство за успехи с усета да подбира таланти от учебната среда и да ги включва и развива с интересни творчески задачи.
Той дава възможност на току-що завършили режисьори да направят представление и да се дипломират.
Поддържа разнообразен репертоар, който не се опира само на приказките от познати класически автори или от народното творчество, а дава път и на индивидуални актьорски идеи и представи за текст, представление или допълнителна сценична дейност с деца.
Театърът не се затвори в собствената си продукция, а държи отворени врати и към други културни институции в Стара Загора, както и към гостуващи други куклени състави и независими групи и изпълнители.
Обяви и проведе конкурс за нова куклена пиеса и реализира в спектакъл спечеления текст.
Изгради и утвърди фестивала на куклено изкуство за възрастни „Пиеро”, днес с международен авторитет и траен интерес от публиката.
Разшири програмата на „Пиеро” със сродни изкуства – панорама на класически и съвременни анимационни филми, представяне на книги,сценографски изложби, джаз – срещи и др.
Въведе в практиката си „Работни лаборатории” за професионално усъвършенстване, първоначално за собствената актьорска трупа, а по-късно и с други желаещи, ръководени от професионалисти с оригинални, експериментални идеи.
Даде възможност и създаде условия на екипите на режисьорката Веселка Кунчева и сценографката Мариета Голомехова да се развият като програма, стил и вид театър и днес да заемат едно от водещите места в театралната мрежа у нас, с много участия и в чужбина.
Театърът пожела, субсидира и издаде летопис със заглавие „Истории за часовник, кукли и липов чай”, по случай своето 60 годишно съществуване и развитие.
В ДКТ – Стара Загора проявяват търпимост и отзивчивост към разговори с критични оценки, и все още е възможно общуване , в което се осмислят резултатите в практиката и споделят представите за изкуството и неговия смисъл в днешното обществено битие.
След дълъг, обмислян и провеждан опит с експерименти, театърът, логично предизвика, организира и проведе конкурс за архитектурно устройство на неговото пространство като Експериментален център за куклено изкуство.
И нещо – също оптимистично.Театърът отгледа и възпита зрители, които идват не по формални причини, а с интерес и любопитство към сценичните изяви.
И зад всичко това стои упорит колективен труд, свобода за идеи и разбирателство в движението на творческия процес с ръководството на директора Дарин Петков, на заместник директора Татяна Калчева, на работливия и отворен за мечти актьорски състав, на отговорната подкрепа и усилия на техническия, помощния и административния персонал.
Театър Мечтател и Зрител Такъв – Светла Бенева
