САМОТАТА В СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК/СВЯТ
по текстове на Антония Антонова и Цветелина Вътева
драматизация и режисура Веселка Кунчева
текст на песните: Веселка Кунчева, Антония Антонова и Цветелина Вътева
сценография Мариета Голомехова
асистент-сценографи: Ваня Плачкова, Елица Маринова, Сияна Пейчинова и Ясмин Манделли
музика Милен Апостолов
вокал на песните: Полина Христова и Цвети Пеняшки
Фотографи: Гергана Дамянова, Теодора Тодорова, Йова Петкова
КО-ПРОДУКЦИЯ С ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ“, ПЛЕВЕН
ВРЕМЕТРАЕНЕ: 80 мин.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ВЪЗРАСТ: 16+ години
Актьорски състав: Валентин Василев, Деница Дончева, Ива Николова, Иван-Александър Дойчев, Маргарита Костова, Марияна Петрова, Полина Христова, Анна-Валерия Гостанян, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Любомир Желев
Резюме
Когато се погледнахме в очите –
ела насам – ми каза, – прекрачи.
Я гледай върховете на липите!
На крехките,
измъчени
липи.
Я гледай –
някой е застанал
на покрива на блока
и стои!
Прекрачва сякаш,
още не е паднал.
Познаваш ли го?
Давай, погледни!
– Не е човек, не е...
Гръмоотводи –
на всеки покрив има по един.
– Това е маловажно.
Той ще скочи
и мъничко след него
скачаш ти.
Гово́ри ми
и гледам към асфалта
през чуждите пранета и съдби
към почвата с пластмасови бъркалки
в градинката
с ракети и тръби:
съседите,
шофьорите,
колите,
познатите,
приятелите.
Ти.
Семейството,
роднините,
сестрите.
Линейката с отворени врати.
Носилката.
Жената зад пердето.
И всички
други
люлински
жени,
и миналото, детството.
Детето.
И бъдещето –
хора и звезди.
Оставам.
Ще остана.
Ще е тихо
на същия диван.
Ще се смрачи.
По-дълго ще е.
Още ще се вихри –
ще блъска и ще мачка,
и души.
Ще лъже
още малко.
Ще живея.
На покривите
никой не стои.
На покривите никой не стои
и няма да е траурно
в неделя.
„Вайръл стихове за секс и драма“