Самотата - Анита Ангелова

            Скъпи Читателю, чувстваш се самотен? Не се притеснявай, за твоето спасение само тук и на промоция ще откриеш клетка за щастие. Виждам, че си нетърпелив. Изгаряш от желание да се затвориш в собствената си клетка, за да избягаш от света и да откриеш утеха. Преди да направиш необмислена покупка ще ти поговоря за „Самотата в съвременния човек/свят“. Това е една продукция на АКТ УНИМА, която е напълно възможно да те накара да си промениш мнението. Разбира се, всичко е в твои ръце.

            Искам да си представиш от онези телени огради, но увита така, че да образува тръба, в която може да се събере един или двама души. Ето това е твоята клетка на щастието. Щастие обаче няма, това е цялата истина. Тези клетки са нашият затвор, стените, които ние вдигаме пред себе си отказвайки се да допуснем някого до себе си. Оставаш напълно сам. Допирът с хората е една илюзия, а тя може да се визуализира чрез всичките социални мрежи, в които всички ние се изолираме. Допирът с другите е минимален, плах. Реалността вече не съществува. Всичко, което виждаш, чуваш, възприемаш ти е дадено от някъде другаде и ти му вярваш с лекота. Доброволно губиш свободата си, а пътят към нея става все по-труден.

            Не знам дали си се замислял над съвременния свят и над твоето съществуване в него. Опитай се да се погледнеш застанал отстрани до всичките непредсказуеми новости в новия свят. Щастлив ли си, бързаш ли за някъде, чакаш ли нещо? Може би си на гарата и чакаш влака за изгубената радост. Влакът има отново закъснение, мислите ти образуват една клетка около главата ти, които бавно те убиват. Чакането също те убива, осъзнаваш, че си пропилял живота си в това да търсиш нещо, от което бягаш. Оставаш сам сред всички и всички са сами около теб. Хванал си телефона и си забил поглед в малкия екран, който илюстрира всичко онова, което подминаваш. Знай, че накрая ще умреш от простотията си и нежеланието да живееш истински.

            А какво е смъртта за теб? Повод за поредното напиване и осъзнаване какво всъщност наистина искаш да правиш, а то е да се наслаждаваш от сърце и да слушаш песен на Цеца със сълзи в очите. След това обаче отново се обличаш в прекрасната си нова мрежа. Вече ставаш отритнат от обществото. Приятелите ти те забравят. Лежиш под тела и не можеш да избягаш, той те притиска толкова силно, че не можеш да дишаш. Задушаваш се, умираш. Вече си свободен.

            Е, та остана само една клетка на щастието, ще я вземеш ли?