Ученикът на смъртта - Десислава Василева

            Всичко е свързано. Не само в този живот, но и отвъд него. Нишките на материите на всички светове са преплетени и неохотно се дърпат. Всяко действие води до своето противодействие и всичко си има последствия, дори да дойдат в по-късен етап.

            В превъзбудения първи фестивален ден начало на откриването сложи представлението на Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ - Плевен  - „Ученикът на смъртта“. Навлизането в личното пространство на актьорите (с качването на публиката на сцената имам предвид!) не е ново явление, но тук със сигурност е от изключително значение. Ясната цел е изведена: воайорство.

            Да усетиш онова натрапчиво чувство на неправосъдие, когато биваш свидетел на събитие, което не бива да бъде виждано. Това се носи във въздуха в залата и надвисва заплашително над главите ни. Но не само ние сме воайорите! Колко успокоително, винаги когато видиш друг да върши същото НЕхубаво нещо като теб, душата ти се успокоява и си казва „Щом те могат, мога и аз!“ и така до безкрай.

             В роли на воайори и навигатори в историята се явяват самите актьори от плевенската трупа. Те наблюдават марионетките отвисоко. Опъват конците и подобно на коварните ръце на понякога злочестата и нечестната Съдба, изпращат беди и изпитания на своите персонажи. Цялостната концепция на спектакъла не бива нарушена - пагубното чувство за безсилие се е наместило покорно между зрителите и всички стоим на тръни.

            Тъмнината поглъща сцената и не понякога не можеш да различиш лицата на актьорите, въпреки съкратеното разстояние по между ни. Всички на сцената се сливат в една обща мъгла, която яростно опъва струните на живота. Какъв по-добър начин от този да убедиш хората, че всичко на земята е тленно и каквото е писано все някога ще се случи.

            Седя си спокойно, вечерта отмина, слънцето изплува иззад хоризонта и погали града на липите. Парата на горещото кафе изчезва някъде по тавана, а часовникът пее ли пее на всеки час. Подсещайки ме, че времето е твърде относително понятие, но няма нужда от старание да го разбереш. Всеки, който опитва да го направи, рано или късно напуска света без да е разбрал тайната му. Така е и със Смъртта.

             "Ученикът на Смъртта" е едно своенравно изследване на непознатата материя, която наричаме Живот. Разнищване на нишките, които всички водят до едно и също място. И въпреки техническите проблеми (най-вече със звуковата среда), експедицията премина успешно. И всички се върнахме. Е, поне тези които си го избрахме.