Държавен куклен театър – Стара Загора, България

Държавен куклен театър - Стара Загора има вече 62 годишна история. На сцената му се поставят постановки от български и световни автори, пишещи за деца и възрастни.

 Държавен куклен театър - Стара Загора е репертоарен театър на държавно финансиране. Разполага със собствена сграда, сцени (основна и лятна) и ателиета, което му позволява ефективно да планира дейността си. Театърът е водещ между куклените театри по художествени и финансови резултати. Носител е на награда на Министерство на културата за високи постижения в театралния мениджмънт и творческата дейност през 2018г. С най-високата отлична комплексна оценка между държавните културни институти в областта на сценичните изкуства за 2018г.

 Участията на национални и международни форуми на куклено-театралното изкуство и наградите, които е получил за последните годините са критерий за високото ниво и професионализма на творческия състав.

 Театърът е организатор и домакин на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни "Пиеро", на който Европейската фестивална асоциация връчи в три поредни издания Европейски лейбъл за иновативност и значимост EFFE 2015-2016, EFFE 2017-2018, EFFE 2019-2020.

 От 2003г., театърът организира като биенале Международна творческа лаборатория- ателие, с която повишава творческия инструментариум на участниците и открива поле за експерименти и търсения.

 

Живота бяс - Пиеро 2017

Продължителност: 70 мин.

Език: български

 

по текстове на Фьодор Михайлович Достоевски

Драматизация: Ина Божидарова, Веселка Кунчева

Режисура: Веселка Кунчева

Сценография: Мариета Голомехова

Музика: Христо Намлиев

Хореография: Алесандро Солима

Участват: Кристина Янева, Биляна Райнова, Таня Георгиева, Деница Янакиева, Латина Беровска, Диляна Спасова, Стоян Дойчев, Стефан Димитров, Антонио Димитриевски, Калоян Георгиев, Кирил Антонов, Любен Чанев, Цвети Пеняшки

 

В „Живота Бяс” изследваме бездните на доброто и злото през различните персонажи от романите на Достоевски. Спектакълът е опит за дисекция на човешкото същество в крайните му емоционални и психически състояния. В стремежа си да достигнем най-красивото и най-възвишеното, ние пропадаме в дълбините на омерзението и скверността. В света на Достоевски, човекът се оплита в любов и омраза, прегрешение и изкупление, вяра и безверие, като впримчен в безпощадната паяжина на живота.

„Живота Бяс” е лабиринтът, в който неусетно изгубваме душите си, търсейки самите себе си.