Честен кръст -безнадежно търсещи себе си
Първият ден от тазгодишното издание на Международния фестивал „Пиеро“ завърши с премиерата на спектакъла "Честен кръст", с режисьор Цвети Пеняшки, на Старозагорския куклен театър. Черната комедия на Робърт Аскинс е продуцирана на Бродуей и се смята за една от най-смелите нови американски пиеси. Творческият екип и актьорският състав на българския спектакъл се справят с този любопитен материал, създавайки баланс между комедийните и трагичните елементи в текста.
Сюжетът разкрива историята на срамежливия и кротък Джейсън от малко, консервативно градче в щата Тексас. След внезапната смърт на баща си, която остава трайна следа в съзнанието на Джейсън, той единствено се опитва да бъде добър син. Присъединява се към християнското куклено сдружение на майка си Марджъри в местната църква и преоткрива кукленото изкуство, а най-голяма заслуга за това има куклата Тайрън. Тайрън се превръща в негов най-добър приятел, но и в негова тъмна сянка, от която Джейсън не може да се измъкне, в случая не може, дори да свали от ръката си. Всъщност Джейсън, като че ли е изпаднал в състояние на емоционална криза, предизвикана от смъртта на баща си и последствията от нея, а куклата Тайрън представя онези страховити човешки мисли, които ни карат да бъдем все по-гневни и груби към всички около нас в подобни състояния. В хода на действията зрителите наблюдаваме как Тайрън става все по-жесток и отмъстителен, приемайки образа на „обладаната кукла“.
Силно впечатление прави актьорското изпълнение на Илияз Иляз, за когото това е и дебютна роля на сцената на Куклен театър Стара Загора. Актьорът изгражда два напълно различни персонажа, които създават илюзията, че съществуват независимо един от друг, макар и това да не е така. Откривам два противоположни подхода за игра, с които подхожда актьорът към изграждането на образите си. Това са неиграта и преекспонираната игра, характерни за екстатичния театър. Те концентрират различна енергия в себе си. При неиграта се забелязва пасивно и смущаващо натрупване на енергия. Това е характерно за образа на Джейсън, който е по-загадъчен, неопределен, дори плах в действията си. Джейсън търпи изключително голямо развитие с напредването на спектакъла. Енергията му, като че ли се задвижва от колектива – всички останали герои, които влизат в ролята на провокатори, включително и Тайрън. Преекспониранта игра идва в логиката на рефлекс на неиграта. Тя насочва тази вътрешна енергия, която силно желае да изхвърчи от тялото на актьора в ескалиращите моменти. Така например образът на Тайрън успява да се отличи с много по-груби и зловещи маниери.
Спектакълът „Честен кръст“ е смесица от насилие, псувни, брутална честност, родителски провал, скръб и гняв – онези теми, които правят живота толкова ужасяващ, а нас хората потиснати, гневни, объркани и сякаш „безнадежно търсещи себе си“.
