Хартиените хора

Спектакълът „Първобит-но“ беше част от конкурсната програма през третия ден на Международния куклено – театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. В него актьорите –  Августина-Калина Петкова, Русита Боева, Павел Кинчев, Димитър Иванов – Мич и Борис Литов, се заемат с нелеката задача да разкажат невербално на публиката историята на човека, на сътворението, на мита, легендата и ритуала. 

Ситуациите, които се развиват пред очите ни са познати, но въпреки това сценичната им реализация успява да улови вниманието на своите зрители, без да го изпуска до самия край. Още в самото начало фокусът ни бива прикован към всичко онова, което виждаме на сцената. Огромно количество кафява хартия е преплетена в една мащабна конструкция, която се приближава и приближава все по-близо към първите редове на салона. Изведнъж малка част от нея, под ръцете на кукловодите, приема формата на хартиено човече. А след него се появява и още едно. И ето там в тази купчина виждаме как се заражда една абсолютно първобитна и невинна форма на комуникация. Комуникация, която през целия спектакъл се трансформира и развива към все по-познати и лични отношения. В тези на пръв поглед бездушни материали започват да трептят емоции и страсти, които са присъщи за нас и до днес. Куклите поемат своя сложен и непознат път през всяка една стихия на духа. Осъзнават своите различия и така постепенно откриват характерните мъжки и женски външни белези. Въпреки първоначалните спирачки и задръжки, те успяват да направят и своите първи крачки към сладостта, която предоставя докосването, ласката, прегръдката и любовта. След красотата на всичко онова, което е възможно да споделят двама души помежду си – както духовно, така и физически, идват и онези чувства, които са способни да погубят всеки. Хартиените тела се сблъскват с ревност, ярост и огорчение, което ги приближава все повече към природата на човека, такава каквато я познаваме и днес. 

„Първобит-но“ разказва историята за развитието на човека и пътя му до трансформацията към един истински емоционален и мислещ индивид, хвърля светлина върху онези прости нужди, които днес самите ние усложняваме и пренебрегваме. Това е спектакъл, който въпреки липсата на текст и слово, разкрива истини за нас самите, които често пренебрегваме и забравяме. 

Лора Вангелова