Кой запали клечката?

„37 клечки кибрит“

автори: Здрава Каменова, Гергана Димитрова

режисура и сценография: Бернхард Ойстершулте

проучване, драматург: Гергана Димитрова

музика: Юлиан Стоичков 

изработка на кукла, водещ работилница за работа с куклата: Антие Тьопфер

асистент режисьор: Карина Илиева

асистент сценограф: Таня Неделчева

Участват: Снежина Петрова, Мануела Саркисян, Невена Калудова и Нейтън Купър

Четвърти ден от „ПИЕРО“ – огненият ден. Българо-немската продукция „37 клечки кибрит“ подпали сцената на Културен център Стара Загора. Станахме свидетели на една болна за българите, и въобще за източноевропейците, тема, а именно как ни възприема останалата част от Европа и света – като евтина ръка, като лъжци, като крадци, като същества, с чиято съдба могат да си играят. 

Историята на болногледачката Елена (Снежина Петрова), облечена в драматичен и куклен театър, в модерна и фолклорна музика, в танц и перформативност, представи грозните предразсъдъци, които в крайна сметка изтласкват човека към действията, за които първоначално го обвиняват. Това е тъжната истина за съвременното общество. 

Всеки един елемент от спектакъла довежда до пламенния финал. Особен акцент е поставен върху картината в дома на господин Цюндер, възрастния мъж, за когото Елена се грижи, на която е изобразена една от реките, които водят към Подземното царство на Хадес. През този образ метафорично е онагледена съдбата на болногледачката и семейството, за което работи. Идва моментът, в който българката драсва последната кибритена клечка и изгаря света, който я е превърнал в манипулирана кукла. Реката е Флегетон, огнената река.

И за кратко действително актрисата се превръща в кукла пред очите на публиката. Също както господин Цюндер, единствената кукла в спектакъла, има своя кукловод (Мануела Саркисян), така и тя изгубва способността да контролира тялото си и Невена Калудова поема нейното управление. Вече се е поддала на предубежденията, на набеждаванията и поема по пътя, по който западноевропейския светоглед вече я е насочил. Осъзнаването на дълбочината на проблема и моментното сякаш напускане на жизнеността на Снежина Петрова прокара тръпки по цялото ми тяло, а робското мислене, закодирано някъде в гените на българина, се подаде и разбра, че е придобило нова форма. 

Наталия Вълкова