ОБЪРКАН СВЯТ

„Имат ли птиците способността да се забавляват?“ 

BITEF Theatre, Белград, Сърбия

Текст: Тияна Грумич

Режисьор: Никола Исакович

Сценография, дизайн на кукли-обекти: Йована Матич, Ема Павлович

Електромеханика: Стеван Голубович 

Видеоанимация: Маша Тадич

Видеомонтаж: Момчило Вуйович

Изпълнители / кукловоди: Младен Милойкович, Данило Бракочевич, Ана Милосавлевич

Една от най-важните функции на изкуството е да отразява времето, в което се създава, да коментира наболелите проблеми на обществото и да провокира своята публика към размисъл и желание за промяна. 

„Имат ли птиците възможността да се забавляват?“ разгледа част от най-сериозните теми, които днес ни застрашават с пълна сила. Живеем в свят, който с всеки ден бива обгърнат от технологията все по-силно. Хората имат способността да забравят, че не са единствените обитатели на земята и това води до събития, които в някои случаи имат фатален завършек. 

Основните действащи лица в този спектакъл са предмети, които са ни до болка познати. Освен ежедневието ни, електронните уреди успяха да завземат и сцената. Прахосмукачка, уредба, ринг лайт, дистанционни играчки и светещи дискове водеха сценичния разказ. Цялата техника, която изпълваше пространството, всички заплетени кабели и висящи екрани, изобразиха картина на пълна стерилност, в която нямаше място за живи създания. 

Хората и животните преминават през своя земен път по коренно различен начин. Човекът е усъвършенствал изкуството на насладата, удоволствието и забавлението. Възможен ли е този феномен при животните и растенията? Те имат ли способността да предприемат действия, които обслужват само и единствено емоциите им? 

Спектакълът представи на своите зрители една потенциална и страховита реалност за бъдещето на планетата. Представи един свят, който е заличил от себе си хората, природата и животните. Уредите разказаха историята на едно момче – Селестино Калиновски, което от малко е можело да разпознава птиците само по песните им. Минава време и земята променя своя облик, дърветата изчезват, а птиците са принудени да живеят в планета, затрупана с метал.  

Пред очите ни действаше електрониката, докато актьорите, които управляваха предметите бяха зад черен параван, скриващ лицата им, и до нас достигаха само и единствено техните гласове. Посланието, което отекна в зрителите, беше поднесено с чувство за хумор и ирония, но в същото време успя да изтегли на преден план липсата на действие и безразличието на човека към страданието на природата. 

Лора Вангелова