Спектакълът „Завод“ е безмълвен зов на човек в търсене на щастието.

по текстове на Н. Вапцаров

Драматизация и режисура: Полина Христова

Сценограф: Марина Янева

Композитор: Милен Апостолов

Хореограф: Явор Кунчев

Консултант на спектакъла: Веселка Кунчева

Драматургичен консултант: Ина Божидарова 

Асистент-хореограф: Ромина Славова

Участват: Анна-Валерия Гостанян, Елица Матева, Ивана Бобойчева, Йордан Тинков, Кирил Антонов, Любен Чанев, Любомир Желев

Вапцаров, автор, който никога не може да потъне в праха на миналото, оживя на сцената на Държавен куклен театър – Стара Загора, част от програмата на Международния куклено-театрален фестивал „Пиеро“. Драматизацията и постановката са на актрисата Полина Христова, която с това представление прави режисьорския си дебют в театъра. Консултант на спектакъла е Веселка Кунчева, а драматургичен консултант – Ина Божидарова.

Спектакълът по стихове на Вапцаров ни отвежда в Завод – място, на което човек не може да говори, да вика, да се смее. Завод е място, в което светлината трудно се прокрадва между металните тръби. В Завод човек, сякаш е приклещен между механизмите на огромна машина. Завод е като страховито чудовище, което поглъща човешките надежди и мечти за свобода. Но има ли изход от Завод? 

„Завод, притиснал с мъка толкоз хора 

с осаждени от черен труд лица

едно сърце във тебе неуморно 

пулсира с хиляди сърца.“ 

Представлението започва в едно неутрално, сиво и мрачно пространство. Метални казани се търкалят по сцената, а от чигите висят отрязани въздуховоди. Забелязват се още подвижни конструкции на стълби, водещи до определено ниво, но без изход. Сценографията, дело на Марина Янева, ни пренася между стените на прашния Завод, създавайки образ на ограничената реалност, в която човек е затворен. Всичко на сцената е в пълно съзвучие с вътрешния свят на героите. Трябва да се отбележи, че за плътната цялост на спектакъла допринася и осветлението и музиката, които заедно със сценографските решения  и всеотдайната игра на актьорите създават красиви картини. 

Поезията на Вапцаров отеква в пространството, повдигайки вечните въпроси за смисъла в живота, за желанието човек да достигне до своите мечти и свободна воля. В този спектакъл няма да откриете грам идеология, нито щрихи на конкретна епоха. Това е представление за всички, нуждаещи се да излязат от оковите на страховете си и да повярват, че извън Завод има друг живот, изпълнен с красота. 

„Тогаз, на твойто място дружно, 

ще изградим със много пот един живот желан и нужен,

и то какъв живот!“

В изключително деликатна и интелигентна работа на режисьора се забелязва търсене на взаимност между актьорите, на близост с другия, към намиране на своята първична сила, която ги провокира да преоткрият своя инстинкт, да намерят отново своята цел и вяра във всеобщата обърканост на живота. Представлението е заредено с енергия - силна, истинска и се излъчва от цялото напрежение в динамичната игра на актьорите. Този дълбок вътрешен импулс, който се захранва от всеобщото търсене на свобода, оформя мощен театрален жест и го запраща към зрителите. 

Пишейки този текст, си спомням за ученическите си години, когато често препрочитах стиховете на Вапцаров и всеки следващ път откривах нещо още по-красиво в простичките думи. Може би малко подвластна на емоциите, открих още една частица от гениалността на този поет, но този път чрез средствата на кукления театър за възрастни. Под саждите и маслата на машините, под прашните дрехи и лица на актьорите ще видите неистовия стремеж за свобода и вяра на малкия, но значим човек, дори когато за него изглежда, че няма надежда. Спектакълът „Завод“ е безмълвен зов на човек в търсене на щастието.

„Тогава запявал той своята песен,

запявал песен, 

запявал я бавно и тихо 

Пред него живота изплавал чудесен – 

И после заспивал усмихнат. „

От Жаклин Добрева