„Ти луд ли си? Не, аз съм Дон Кихот.“

По Мигел де Сервантес

Драматизация и режисура: Веселка Кунчева

Сценография и костюми: Мариета Голомехова

Композитор: Милен Апостолов

Хореография: Явор Кунчев

Участват: Августина-Калина Петкова, Александър Йорданов, Александър Хаджиангелов, Ахмед Юмер, Вежен Велчовски, Гергана Христова, Димитър Иванов – Мич, Кирил Недков, Кристина Янева, Николай Луканов, Светослав Добрев, София Трейман, Ралица Туджаро, Юлиян Петров, Ярослава Павлова

Спектакълът „Дон Кихот“ на Младежки театър „Николай Бинев“, с режисьор Веселка Кунчева, гостуваше в Стара Загора през един от последните дни на Международния куклено – театрален фестивал за възрастни „Пиеро“. Публиката имаше възможността да се срещне с магията, която извира от тази история и дръзката, пламенна режисура на Веселка Кунчева.

„Дон Кихот“ е представление, което е нужно. Рицарят на печалния образ ще бъде винаги значим, но във времената, в които живеем днес, всички ние имаме огромна необходимост от него. Всички ние, трябва да повярваме, че доброто съществува, надеждата не е изгубена безвъзвратно, мечтите ни могат да се сбъднат, а пътят е винаги и само напред. 

„Времето е особено.

Доброто е потънало в многозаконието. Справедливостта често пада жертва на изкусна аргументация. Истината е безсилна пред корупцията.

Времето е особено.“ 

С тези думи на Кристиан Таков започва и спектакълът. На сцената се появява мъж, а зад него започва да се вие и редица от хора, всеки един с маска на лицето си. Въпросите им отекват в залата.

„Ти ли си Дон Кихот?“, „ Ще дойде ли?“, „Май закъснява, а?“, Млад ли е?“, „Красив ли е?“, но единственият отговор, който получават е „Не знам.“.  

 Както те, така и ние не знаем дали ще се появи онзи смел герой, който ще бъде пазител на всичко ценно и свято, който ще брани мечтателите, ще се бори с вятърни мелници и ще спасява всяка една изгубена душа, която срещне по пътя си. 

В ролите на Дон Кихот и Санчо Панса се превъплъщават Александър Хаджиангелов и Светослав Добрев, които плениха своите зрители. Актьорската им игра и партньорство бяха майсторски издържани, изпълнени с емоция и страст. Всяка сцена успяваше да надскочи предходната, а вниманието на публиката беше отвлечено от самото начало, до самия край. 

Режисура, актьорска игра, хореография, сценография и пленителна музика, се свързаха по вълшебен начин, и успяха да създадат една невероятна театрална реалност.

Лора Вангелова