Анимацията среща куклата

Бяха изминали няколко дни откакто не бях виждал Пиеро. Кратката му поява вчера на акустичния концерт в „Къщата на архитекта“ ме изненада, но ефирната му сянка се стопи като сняг, докоснат от слънчев лъч. Той имаше нужда от мен. Усещах го. Исках да се опитам да разсмея тъжния му поглед, но не знаех как. 

Пореден септемврийски ден. Поредна битка за надмощие на два сезона. И тогава го видях отново. На метри от мен, застанал на терасата на Регионална библиотека „Захарий Княжески“. Затичах се. Минах през подлеза, отворих вратата на библиотеката и изкачих стълбите. На терасата нямаше никого. 

Фоайето на библиотеката, обаче, беше пълно с хора. Всички събрали се да гледат „Анимационна кинопанорама“ със селекционер проф д-р. Надежда Маринчевска  киновед и изследовател на анимационното кино. Настаних се на един от последните редове и докато организаторите загасяха осветлението и приготвяха мултимедията за предстоящите миниатюри, видях снежнобяла ръка да отваря вратата на залата. Сърцето ми започна да препуска, а Пиеро влезе плахо. Настани се до мен. Успяхме да си разменим единствено по един поглед преди заедно да се потопим във вселената на безкрайните възможности, наречена анимация. 

Седем филма. Седем истории. Седем различни стила. Режисьорът Мария Николова ни пренесе в света на книгите и с изтънчен хумор ни разказа за Хартиения минотавър, който се грижи за своята безкрайна библиотека. Комедийната нота беше разгърната още повече и с дебютния анимационен филм на Кристиян Захариев. Сюрреалистичната му „Чеснова супа“ оригинално илюстрира сблъсъка между един гладен вампир и обичта на старица, която го мисли за нейн внук. Пътешествието ни продължи и с модернистичната анимация посветена на любовта - „До теб“. Зави през историята за безграничната обич на двама старци „Семеен портрет на чернозема“ и продължи към „Човек и птица“ и „Градинарят на бурените“ съответно на режисьорите Андрей Петков и Ася Кобанова. В края това цветно пътуване завърши със „Свързани“ на Симеон и София Сокерови. Антиутопия за недотам светлото бъдеще на обществото ни, което с всеки ден залага много повече на машината, отколкото на човека. 

На моменти Пиеро доста се забавляваше. Хем бях щастлив за него, хем леко разочарован от себе си. С появата си той подари усмивки на мен, вместо аз на него. Но такива са си Те – Куклите. Способни са да градят светове за другите, докато вътрешните им такива се разпадат. 

Останахме в залата. Предстоеше да видим и резултатите от уъркшопа на „Майсторски клас по анимация“ на „Компот Колектив“. Анимационният им филм започна, а на екрана буквално се разхождаха ластици, конци, камъчета и очни ябълки. Погледнах към Пиеро, за да видя реакцията му, но него вече го нямаше. Грешах. Секунди по-късно го видях. На екрана. С интерес и оригинално чувство за хумор нареждаше тези на пръв поглед несъвместими елементи, за да образува на финала човешка фигура. Кукла, дело на куклени творци, направили своите първи крачки в света на анимацията. 

На излизане от залата успях да видя и представянето на „Анимационни мемоари“ и част рисунките на Настимир Цачев, работил върху знакови филми като „Домашен любимец“, „Гнездо“ и „Коминочистач“. Самият той сподели, че това е разказ през гледната точка на аниматора като „актьор на анимационното кино“.  

Погледнах отново към терасата, но Пиеро го нямаше. 

Лъчезар Йорданов

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.