Дъхът на свободата

Eh-Man-hé. Механика на душата
Zero en Conducta, Испания

Режисура и хореография: Хулиета Гаскон и Хосе Пучадес (Пуча)
Драматургия: Хулиета Гаскон, Пуча и Давид Македа
Асистент-режисьор и асистент-хореограф: Давид Македа
Танцьори и създатели: Амок Кор, Елена Лалукат, Пино Щайнер, Пуча и Хулиета Гаскон
Кукломайстор: Мина Трап
Поддръжка и реквизит: Висенте Андреу
Техническа режисура и осветление: Давид Македа
Костюми: Клаудия Фасио
Музика: Боб Гонсалес в сътрудничество с Хорхе да Роча
Озвучаване: Дъглас Фаули, Пиеро Щайнер, Нейлор Морено и Пуча
Графичен дизайн: Хелена Каразо
Видео: Марк Коста
Продуциране и разпространение: Бруно Валс
Супервизия от ада: Пепе Отал и Лопе де Алберди
Снимки: Маркус Щайнер Ендер

Дъхът на свободата

Предвид мрачния облик, който заема светът в последните години, след думата ,,свобода” поставяме една голяма въпросителна. Достижима ли е, притежаваме ли я и има ли как да ни  бъде отнета? Според Сартр ,,човек е осъден да бъде свободен”, защото сам носи отговорността за действията и решенията си. Но какво правим с невидимите бариери, които изграждаме? С бариерите, които средата ни поставя? А с войната? Какво правим, когато има кой да ни отнеме правото дори да дишаме свободно?

Дъхът. Именно с него започва представлението ,,Eh-man-he. Механика на душата” на испанската трупа Zero en Conducta. На сцената наблюдаваме силует на мъжка спринтираща фигура, чието дихание оглася театралния салон. След секунди светлините озаряват пространството и виждаме, че силуетът всъщност е на кукла с реални човешки размери, зад чието толкова автентично движение стоят петима кукловоди, Амок Кор, Елена Лалукат, Пино Щайнер, Пуча и Хулиета Гаскон. В началото куклата Нолан е зависима изцяло от тях, но в хода на действието границите се размиват и тя поема собствен дъх и собствено движение. В този поток на преображение изплува въпросът: кое е по-живо – човекът или куклата? Разгръща се темата къде свършва механичното и започва живото и какво е нужно, за да постигнеш автономност, основната цел за Нолан. 

Представлението си служи с танцов език и пантомима, които изграждат образа на физическия театър. Това създава плътност на невербалния разказ дотолкова, че той няма нужда от допълнителен декор и визуални елементи. Изпълнението на движенията от танцьора в съпоставка с мобилността на куклата, движеща се единствено чрез манипулация от кукловодите, показва колко малка е разликата във възможностите им. Най - съществената разлика е дъхът – ритъмът на живота, който липсва в увисналите и безжизнени крайници на Нолан, когато не са поети от опитните ръце на артистите. 

Дали това не ви напомня на вас самите, когато се срещнете със свободата? Усещането не е ли подобно, когато изведнъж осъзнаем отговорността от нея? Не секва ли дъхът ви от страха какво следва? И точно тогава, когато сме се освободили от онова, което ни е контролирало и не знаем дали сме способни да преминем от изкуствено към самостоятелно дишане, когато лежим по лице на пода и си мислим, че краят е дошъл, тогава, при първият самостоятелен опит се създава истинското дихание и откриваме ритъма на нашето представление. 

Аз мислех, че куклата Нолан никога няма да поеме въздух, но в секундите преди тъмнината, сигнализираща край на представлението, това се случи. Останал сам, проснат по лице в дъното на сцената, Нолан оживя...

Теодора Войводова 

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.