Изкуството на „Театър в кутия“

Късната утрин на 28-ми септември беше специална. Бавно вървях по главната, пешеходна улица на Стара Загора и се наслаждавах на звука, предизвикан от съприкосновението на моята подметка със смолата на десетки липи. „Джвак“, „джвак“, „джвак“…  Най-неочаквано от една още неосветена от слънчеви лъчи съседна улица, изникна Пиеро. Тръгна заедно с мен и сподели, че ми е подготвил изненада. Дори не се поколебах дали го последвам. 

 Озовахме се пред добре познатата ни вече „Къща на архитекта“ – мястото, на което с Пиеро се видяхме за пръв път и мястото, на което щяхме да се видим за последен. Събитието, което ни обедини беше представянето на „История и поетика на Театър „Ламбе-ламбе“ и неговите миниатюри“, част от събитията на „Театроскоп“. „Ламбе - Ламбе“? Автор е Педро Кобра? Това ми беше твърде познато. Ами да! Именно Педро Кобра е човекът, на когото дължа своето въведение в изкуството на „театър в кутия“. Той беше човекът, който преди година ми разказа историята на бразилския стил „Lambe - Lambe“ и ми подари своето представление „Saudade“, посветено на обичта и чувствата, които изпитваме, когато някой ни липсва. Приятно изненадан бях, когато разбрах, че докторантурата на г-н Кобра е посветена на историята на „театъра в кутия“ и, че Театър „Арт Ленд“ в лицето на Мария Банова и нейния екип превеждат книгата, която съвсем скоро ще можем да прочетем на български. 

Когато представянето приключи, бях готов да си тръгна, но Пиеро ме спря. Скара ми се, че само бързам и ми каза да разгледам внимателно. Тогава ги видях. Четири стаи. Четири кутии. Четири кратки, но красиви истории. Детето в мен никога не е заспивало, но тогава съвсем се събуди. Нямах търпение да надникна отново в малките прорези и да видя тези миниатюри, дело на Вилиана Димитрова, Мария Банова, Мануела Саркисян и Юлия Коларова. Гмурнах се в истории за копнежа по младостта, любовта на прегръдката, изтичащия живот и желанието да вземеш. Докато гледах последната миниатюра усетих как някой ме прегръща. И това беше едновременно най-щастливата и най-тъжна прегръдка в моя живот. Пиеро се сбогуваше с мен. Повече нямаше да се видим. 

Отново се спуснах по главната улица или по-точно казано - „заджваках“. Достигайки „Културния център“, вниманието ми беше приковано от Куклен театър „Мале-мале“ и техния „Приказен веселопед“. Чрез марионетки и свеж хумор, деца и възрастни бяха едновременно участници и публика в приказката за „Спящата красавица“. 

Изумителна е силата на малкия разказ, малката кукла и „малкия“ театър. Като че ли понякога в тях има много повече идеи, човечност и любов, отколкото в „големите“ представления на сцена. 

Лъчезар Йорданов

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.