Между минало и настояще: „Кентървилският призрак“ откри „ПИЕРО“ 2025 

Режисьор: Елица Петкова  
Драматизация Елица Петкова
Сценографи Ивайло Николов,  Ива Гикова  
Кукли Ивайло Николов, Ива Гикова
Музика Пламен Петков  

Участват: Стайко Стайков,   Елин Стоянова,   Велизар Евтимов,   Наталия Василева,   Ламбрети Колев,   Вилиана Димитрова,   Даниела Русева  

Между минало и настояще: „Кентървилският призрак“ откри „ПИЕРО“ 2025 

Дните на очакване за един от любимите ми фестивали отминаха — и ето го 23-ти септември: топлата, прииждаща есен и пространството пред Кукления театър в Стара Загора, изпълнено с познати, усмихнати лица. Това е моето второ издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“ и отново усещането е за истински празник. Първият фестивален ден мина жизнерадостно, интересни изложби от паралелната програма и много вдъхновение за следващите дни.

Конкурсната програма стартира с „Кентървилският призрак“ по Оскар Уайлд,  режисура на Елица Петкова и постановка на Държавен куклен театър – Пловдив. Класическата новела оживя на сцената с впечатляваща сценография (Ивайло Николов и Ива Гикова) и силно визуално въздействие: спектакълът умело съчетава готическа мистерия, хумор и използва съвременни акценти. 

В основата на спектакъла стои сблъсъка между старото и новото, между миналото и настоящето. Сър Саймън Кентървил, обречен да броди пет века като неспокоен дух, се изправя срещу прагматичното американско семейство Отис, за което дори страховете могат да се „почистят“ с правилния препарат. Зад тази ирония обаче спектакълът поставя по-дълбоки въпроси: можем ли да се научим да приемаме миналото без страх, да отдаваме почит на онова, което ни предшества и да намерим сили да простим? „Кентървилският призрак“ ни напомня, че страховете са само маски, които губят сила, когато ги погледнем в очите – и че понякога именно детската чистота и искреност могат да отворят път към помирение.

Няма как да пропусна изпълнението на Елин Стоянова като Вирджиния. Тя е тихият център на спектакъла — онази светла честност, която „смазва“ веригите на страха. Тя играе без излишни жестове, така че „детският“ ѝ въпрос да прозвучи не като наивитет, а като прозрение. В присъствието ѝ сцената омеква: страхът се превръща в съчувствие, иронията — в човечност. Стоянова намира точния баланс между лекота и дълбочина; движението, гласът и погледът ѝ изграждат Вирджиния като мост между прагматичния свят на нейното семейство и меланхоличния свят на Сър Саймън. 

Спектакълът е смело, визуално щедро начало на фестивала. Да, на места тежестта на историята се пренатоварва и опитът за осъвременяване чрез „рекламния“ персонаж не винаги диша в ритъма на сцената, но внушителната сценография и премерените актьорски акценти превръщат дома на призрака в жив организъм, в чието дишане зрителят естествено се въвлича.

На Добър час на тазгодишното издание на фестивала!

Изготвил Жаклин Добрева

Снимки Теодора Тодорова

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.