Нови стихове за стари къщи

Нови стихове за стари къщи

Край. Аплодисменти. Поклон. 

Поредното куклено представление в рамките на фестивала вече е част от историята. Ставам от мястото си в салона и го виждам. Стои на вратата, усмихва ми се с бяло и ме подканва да го последвам. 

Тълпа. Улица. Пешеходна пътека.

Пресичам и тръгвам към “Къщата на архитекта”. Стъпвам на платното, поглеждам наляво и чувам клаксона на голям бял бус, който прелита по улицата. Инстинктивно правя крачка назад и едва когато опасността е преминала поглеждам отново напред. 

Фестивал. Есен. Пиеро.

Той пак е там. Духът на фестивала, с побелено лице и черна барета. С ефирното си излъчване Пиеро иска да ми каже нещо. Но какво? Погледите ни се срещат и виждам как през тъжното му лице за миг преминава бледа усмивка. Следва намигване и магията се случва. 

Безвремие. Септември. ул. „Сава Силов“.

Къде отидоха всички гости на фестивала? Изведнъж стана толкова тихо. Единственото, което чувам е тихият шепот на вятъра. 24-ти септември е много особен ден. Дом на два сезона, които не могат да се разберат помежду си. Лятото дори още не е събрало черупките от миди по шкафовете, а есента вече разопакова хладните си пориви. 

Поезия. Къщи. Живот. 

“Къщите въздишат в тъмнината и сънуват минали години“[1] – шепне някой. Обръщам се рязко, но зад мен няма никого.

“А къщата миришеше на сънища, на празни книги и предишен шепот.”[2]

В същия момент по цялата улица започват да звучат стихове. Тишината рязко оживява. Липите се поклащат в такт, а от меките им клонки излитат десетки листа. Прегърнати, те правят своите грациозни пируети и нежно целуват земята в края на своя танц. 

Стара Загора. Откриване. Стихове за стари къщи. 

„Поезията е къщата, която ние обитаваме.“ – чувам някъде в далечината да казва Гергана Димитрова, основател на проекта "Добрата Стара", който има за цел да създаде архив и да подпомогне опазването на старите къщи в Стара Загора. 

46 големи пана днес чакат да изпеят стиховете си и да разкажат историите на своите къщи. Тази сутрин чух, че още гости на фестивала са имали среща с Пиеро. Ако не днес, то следващите дни може да се появи и при вас, защото по улицата до Кукления театър още оживяват стихове и ще продължават да се живеят.  

Лъчезар Йорданов

 
[1] „Къщи в мрак“, Мария Донева
[2]  „Твоята къща“, Мая Дългъчева

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.