От другата страна на стената

Съществуват театрални представления, които са способни да предизвикат цяла палитра от емоции у техните зрители, съществуват и такива представления, които след себе оставят само тишина. Смятам за добър знак това да излезеш ядосан или разстроен от театралния салон, но понякога чувството е много по-равно. Именно така излязох от представлението ,,Историите за стените” на Куклен театър Братислава, Словакия. В този ред на мисли, се извинявам, че тази рецензия няма да покрие очакванията за поетичност и позитивизъм, не защото спектакълът не го заслужава, а просто защото за мен той остана зад стената. 

И все пак, абстрахирайки се от моите далеч не важни усещания за ,,Истории на стените” трябва да отбележа, че историите, които бяха представени от сцената са ценни и събират в себе си болката от бедността, войната, страха, самотата и уязвимостта. Ползваните текстове са на Майкъл Рейнолдс (1969, 1989, 2009), Андреа Камилиери (,,Човекът, който се страхуваше от хората”), Хайнрих Бьол (,,Дори децата са цивилни”), Олга Тукарчук (,,Човекът, който не харесваше работата си”) и Дидие Денинкс (,,Коледната стена”), също разкази от книгата ,,Историите на стените”. 

Всеки разказ бе интерпретиран от различен актьор с различна по големина и естетика кукла. Ръкавични, марионетки и маски, носещи еднакви лицеви характеристики, придружени от семпла, но функционална сценография. Основната структура в представлението се крепи на драматургичния разказ, който не бе добре обогатен от ясни визуални образи, които да помогнат преодоляването на езиковата бариера. Една от заложените цели е разказите да бъдат представени от дистанция, а не толкова чрез преживяване. Поради недостатъчната метафоричност на визуалното представяне функционалността на този тип дистанциран разказ се губи и се създават непопълними липси. 

Воденето на куклите не беше прецизирано и те не получиха своя шанс за живот в течение на спектакъла. За сметка на това, звуковата среда и ритъмът се възпроизвеждаха от актьорите, което бе от полза за атмосферата и сетивността на зрителя към сцените от представлението. 

И все пак, това което мога да си взема от преживяното е надеждата за свободата на духа, словото, душата. Надежда облечена в образа на червения балон, способен да премине отвъд всяка стена. 

Теодора Войводова 

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.