„СЪН“
По време на тазгодишното издание на Международния куклено-театрален фестивал за възрастни ,,Пиеро” темата за съня зае специална част от програмата. Понякога той се явяваше не толкова като художествен замисъл, а като резултат от по-слабите представяния. В други моменти обаче се прокрадваше чрез съноподобните картини и ефирни композиции, изявени с помощта на изразните средства, които провокираха образи, изведени сякаш от подсъзнанието. И някъде там, измежду ефирността и неохотното ,,събуждане”, докато другите представления само рисуваха съня в съзнанието, този ни покани да го изживеем.
,,Сън” е куклен спектакъл за възрастни, чийто автор и режисьор е Любомир Желев. Спектакълът е изграден върху визуален разказ, който използва средствата на физическия и невербалния театър, както и кукления театрален изказ. В представлението съществуват символи, които поемат ролята на драматургичния текст и ,,разказват” вместо него. ,,Сън” не разчита на ясни сюжетни линии и логическа последователност, а на асоциации. Крехки връзки, свързващи усещанията и спомените в лабиринт от плетки на капан за сънища, който ги превръща в ефимерно приключение на реален копнеж.
Символите като играта на шах, където фигурите чертаят свои правила и непредсказуеми ходове, водата и кладенеца, глаголическите букви, омагьосаната гора и сюрреалистичните образи разгръщат нови илюзорни пространства, които губят персонажите все по-навътре в лабиринта на съня. Колкото по-навътре потъват, толкова повече се засилва опасността, а те губят формата си, превръщайки се в кукли. Но това губене сякаш е намиране. Сякаш това е единственото пространство, в което те могат да са заедно.
Така спектакълът се превръща в интимно пътуване към несъзнаваното, където границите между човека и куклата, между съня и реалността, постепенно се размиват. ,,Сън” не е театър за гледане, а преживяване, което те обгръща като невидима мрежа –– подобно на сън, който не можеш да разкажеш докрай, но дълго след това остава в теб като мистерия.
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.
