Сънищата на Червената шапчица
Едно от нещата, които най-много обичам да правя е това да сънувам. Затваряш очи, успокояваш пулса си, забавяш дишането и три, две, едно… Започваш да сънуваш. Сънища, в които можеш да пиеш сок за щастие и да яздиш облачен дракон. Сънища, в които едната ти ръка е хванала кофичка сладолед на брега на Тихия океан, а другата държи чаша червено вино и се наслаждава на Северното сияние. Сънища, в които още веднъж можеш да усетиш аромата на любим човек, отлетял от света на земното.
Ето защо, когато видях, че първите минути в италианското представление „Червената шапчица“ са решени като история, в която майка разказва добре познатата ни приказка на своята дъщеря, вниманието ми беше приковано. Жената целува нежно момичето, носещо маска, с която създава илюзията, че е кукла и загася осветлението в стаята. Така повлияно от историята за Червената шапчица, която се опитва да стигне до къщата на своята баба, момиченцето започва да сънува. И с всеки следващ поет дъх, светът на сънищата все повече превзема детското ѝ съзнание.
Предстои сцена, в която Червената шапчица и нейната майка приготвят питка. Под завладяващия ритъм и музиката на Стефано Чарди ставаме свидетели на етюд, който умело демонстрира контраста между дете и възрастен, играта и прагматичността. Предстои цялата история, режисирана от Луана Граменья да бъде поднесена под формата на етюди, а разказът да бъде сведен до минимум. Представление, разположено на границата между театър и танцов спектакъл с редица еднообразни стъпки. Уви, множеството повтарящи се движения по никакъв начин не допринасят за дълбочината на историята, а по-скоро правят разказа тромав и повърхностен. Дори сцените в гората, с театър на сенките, изчерпват ефекта си твърде бързо и потъват в спиралата на еднаквостта.
Няма да скрия от вас, че този сън ме остави доста объркан. Защо най-значимият момент от приказката, в който вълкът изяжда Червената шапчица и Ловецът отваря корема му беше пропуснат? Защо беше добавена сцена, липсваща в приказката, при която вълкът и Шапчицата преспиват заедно в гората? Беше ли това намигване към появяващата се сексуалност в подрастващото момиче или образ на детската невинност, която обаче контрастира със смисъла на приказката? Защо в края маската е свалена, детето изчезва, а на сцената от своя сън се събужда жена?
Твърде много въпроси, които тази детска приказка заключва в мъглата. Защо?
Лъчезар Йорданов
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.
