Стаи-болки в късометражния филм „Под наем“

Продуцент: Държавен куклен театър Стара Загора
Идея и реализация: Monkey's Theatre
Режисьор: Любомир Желев
Сценография и кукли: Евгения Лачева, Александър Гаралов и Петър Чекуров
Костюми: Любомир Желев, Мария Васкова, Веска Неделчева
Музика: QsensX
Оператор: Елена Николаева
Асистент-оператор: Димитър Сулев
Монтаж: Андреа-Никол Костова
Постпродукция: Андреа-Никол Костова
Звуков дизайн: Драгомир Димчев
Цветови корекции: Драгомир Димчев
Плакат: Никол Султанова
Участници: Анна-Валерия Гостанян, Нора Танева, Любомир Желев
Асистент: Орлин Проданов
Стаи-болки в късометражния филм „Под наем“
След спектакъла „Хотел“[1], който гледах преди две години тук на фестивала – онзи сценичен свят от тишини, сенки и предмети с памет – Любомир Желев прави естествена крачка към екрана в ролята на режисьор на късометражен филм. „Под наем“ използва същия език на сюрреалната миниатюра и го „превежда“ в кино форма. Желев пренася характерния си визуален минимализъм от театралната сцена към киното, където камерата разширява близките планове, куклите „говорят“ още по-ясно, а емоциите им са разтегнати до човешки мащаб. Получава се разпознаваем авторов свят, който сменя медиума, без да губи идентичността си.
Мистериозен мъж и жена ни повеждат през галерия от стаи-болки, които в нашето ежедневие често може да отворим и да се загубим по пътя към изхода: глад, който се обръща срещу себе си; тяло, което продава тишината си; детство, което не пуска; лъскавата фасада върху празнота; самотата, завършваща в самоубийствен жест. Метафората „под наем“ е ключът: влизаме, съчувстваме, излизаме — но вече не сме същите.
Най-силното качество на филма е визуалната му концепция – прецизно водене на куклите-персонажи и умно подредена пластика на пространства и светлини. Единственият ми резерв е, че част от сцените задържат ритъма по-дълго, отколкото историята има нужда. Това по-протяжно темпо работи в полза на трансовата атмосфера, но на моменти отдалечава зрителя от емоционалния център.
И все пак „Под наем“ е уверен преход към нова форма, в която кукленото изкуство диша пълнокръвно на екрана. От тази галерия на ранимостта си тръгнах с тревожност, но и с грижа. Питам се – дали най-самотните места имат врата към светлината?
Надявам се.
Изготвил: Жаклин Добрева
[1] Държавен куклен театър – Стара Загора. "„Хотел“ – една сюрреалистична картина." Pierrot 2023. Последна промяна 2023. Достъп: https://pierrot-bg.com/festival/pierrot-2023/hotel-edna-surrealistichna-kartina-2712.
Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.