Назад в годините чужди и наши изследователи наричат Стара Загора „преблестящ град на траянците“; „малката Атина“; „Оксфорд на Южна България“; „дойка на духа за свобода“! След Руско-турската война 1877 – 1878 година градът е опожарен, разорен, разрушен! Както отбелязват съвременници в посланието, оставено за потомците при полагане на основния камък на 5 октомври 1879 година, „Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души“. Трудно, почти невъзможно изглежда възстановяването. Но всички завърнали се решават, че на мястото на руините отново ще има град. И пак така блестящ, и богат, и духовен!

Съвременници добавят още поетични определения: град на кипарисите, на липите, на поетите, на правите улици, на художниците, на музиката…, „Българската Ница“ заради мекия и благоприятен климат!

Разглеждайки съхранените картички и снимки можеш да се разходиш по Стъргалото, да мернеш познати лица, да се загледаш в модната шапка на някоя госпожа или в дантелената пелена на ококорено пухкаво бебе, да хапнеш във Вегетарианската гостилница „Ясна поляна“ на Слави Моллов, да отдъхнеш в сенките на градската градина и вечерта, ако имаш късмет, да чуеш в театъра ангелския глас на „българския славей“ Христина Морфова. Ако не успееш в театъра, можеш да се позабавляваш със старозагорската бохема в градското казино. 

Можеш и да поиграеш с приятели на играта „Познай мястото!“. Годините все повече заличават спомена, а и шеметното съвременно сградостроителство не обича да оставя следи. Но… следи, въпреки всичко, има! Запечатани моменти в кадър! За спомен… мило, емоционално, сантиментално, безценно!