В къщата, където времето пази паметта

Ако не сте влизали в Къщата на архитекта в Стара Загора, трудно ще усетите какво губите. Още с прекрачването на прага те поглъща особено спокойствие – онова, което те кара да снишиш гласа си, да стъпваш по-леко, да гледаш с повече внимание. Навън градът остава далеч и смален, а вътре властват времето и паметта. Това място има собствена топлина и защита, които превърнаха представянето на „Мозайка от миналото на Стара Загора“ не във формално събитие, а в мила среща с миналото.

Светла Димитрова и Снежана Маринова, работейки заедно върху тази книга, връщат към живот детайли, които често подминаваме – хора, домове, площади, дори надписи по фасадите. А всъщност именно те пазят цели съдби. Двете разказваха спокойно, но всяка история отваряше вратичка – към улица, която вече я няма, или към човек, чието име би се изгубило, ако не беше съхранено в паметта.

Радва ме, че подобни срещи се случват именно тук, в уж „провинциалния“ град, който всъщност пази ритъма на големите неща: общност, приемственост, грижа. Вярвам, че е безкрайно важно да събираме разкази, да записваме гласове, да правим интервюта – докато свидетелите са сред нас. Днешната устна история е утрешният ни архив; от нея ще зависи как ще говорим за себе си след години.

Изготвил: Жаклин Добрева

Фестивалът се осъществява с финансовата подкрепа на Министерство на културата, Община Стара Загора и Национален фонд „Култура“.