Ignis Fatuus - Анита Ангелова

            Скъпи читателю, искам да ти призная, че за първи път не знам как да ти разкажа за видяното. Не знам дали е, защото бях заслепена от светкавиците, или просто нищо не разбрах. Объркани мисли нахлуваха в главата ми. През цялото време се опитвах да свържа едното с другото и да привнеса собствен смисъл на случващото се. В край на сметка реших да ти поговоря за съвременния свят и технологиите. Тема, която ни се поднася от началото на фестивала. Вечната тема, която поражда много спорове в театралните среди.

            На тазгодишното издание на фестивала „Световен театър София“ едно от избраните спектакли ни запозна с робот приел лика на създателя си. Това за мен едновременно беше изключително впечатляващо, но най-вече плашещо. Модерният свят ни залива с пороен дъжд от технологии, които падат върху главите ни. Замаяни от тежкия удар, свирепо се впускаме във внедряването им на всякъде. Не се замисляме обаче дали прекомерната им употреба може да навреди и да изгуби интереса на публиката.

            Не ме разбирай погрешно, разбира се, че трябва да има някаква технология в театъра, защото иначе нищо няма да стане. Просто смятам, че не трябва да се внимава с новите приспособления за визуални ефекти, защото има опасност спектакъла да стане фрагментарен по такъв начин, че да изгуби интереса на публиката.

            Представлението „Ignis Fatuus“ притежаваше в себе си потенциал за по-голямо подбуждане на интереса у зрителите. В спектакълът е включена роботизирана кукла, която носи със себе си извънземна реалност. Тя е задвижена чрез специален механизъм, който кара дългата шия и издължените пръсти да се движат нежно и ефирно. Действията преди появата на това необикновено същество носиха усещане, за нахлуване на някакво мистично създание, но въпреки това останаха доста неясноти и леко недоволство. Смятам, че именно този робот събуди любопитство и може би щеше да се получи по-ефектен спектакъл, ако ѝ бяха обърнали повече внимание и наистина да ни покажат какво всъщност е това същество и на какво е способно. Не просто да чуваме неприятни звуци, които понякога кънтят по време на вечеря.

            Мен наистина много ме плашат подобни находки, но със сигурност е нещо, което можем да наречем новост. Пак казвам трябва да се внимава и с останалите добавки към именно тези експерименти, тъй като в спектакъла имаше прекомерно използване на камера, от която по едно време излизаха ужасно силни и големи светкавици.  Не такива като на фотографът от фестивала, а много по-неприятни.Те просто те отказват да гледаш. Истината е, че това е направено с цел засилване на усещането на външна намеса, тоест дух, но мисля, че повече попречи, от колкото да въздейства.

            Не трябва ние да сме роби на технологията, а обратното.